Защо тогава, бихте попитали, човек съвсем съзнателно се хвърля с главата напред в този водовъртеж, само и само за да стане летец.
При този въпрос врявата утихва. В мъртвата тишина пилотите се взират в теб с недоумение, тъй като ти явно не разбираш нещо, което е очевидно за всички.
— Летенето спестява време, ето защо — най-сетне казва пилотът, нает в голяма компания.
— Защото е забавно, никакви други причини нямат значение — се обажда пилотът, който лети за спорт.
— Глупости — намесва се професионалният пилот. — Всеки знае, че това е най-добрият начин да изкарваш прехраната си.
След това се включват и останалите и започват да се над-викват:
— Превозваш товари!
— Разпръсваш семена!
— Стигаш до отдалечени места!
— Превозваш хора!
— Търгуваш!
— Откриваш страхотни гледки!
— Отиваш на уговорена среща!
— Печелиш състезания!
— Научаваш нови неща!
Всеки момент ще се хванат за гушите, зъбят се един на друг и спорят чие парче от златния къс блести по-ярко. Можеш само да вдигнеш рамене и тъжен да се оттеглиш: „Какво друго можех да очаквам. Те са загубили ума си“.
Понякога в думите има повече истина, отколкото ти си мислиш. Същинските причини отстъпват, щом самолетът се появи на сцената. Не е тайна, например, че огромен брой бизнес аероплани биват закупени, защото важен човек от компанията харесва самолетите и желае да има такава машина около себе си. Лесно е да се оправдае такава покупка, защото самолетът е много полезен — спестява време и прави пари. Първо обаче е желанието да го притежаваш, след това доприпкват и множество други причини да го закупиш.
От друга страна, съществуват шефове на компании, чийто ирационален страх от самолетите е твърде голям. Въпреки наличието на време и пари, на тях им е пределно ясно, че фирмата, която управляват, няма да има нищо общо с аеропланите.
За страшно много хора навсякъде по света самолетите притежават специално очарование, което не се изгубва с времето. Един прост тест може да илюстрира това. Колко са нещата, съществуващи на земята сега, които ти, скъпи читателю, силно желаеш да притежаваш — с онзи непобедим копнеж, с който жадуваше металически син Харли Дейвидсън, когато току-що бе навършил 16 години?
Много пилоти са абсолютно безразлични към марката кола, която карат, към архитектурата на къщата, в която живеят, към формите и цветовете на света около тях. Дали притежават или не определени материални неща, за тях не е от жизнено значение. Но е съвсем нормално да чуеш как някой от тях говори за силното си желание да притежава точно определен самолет, както и за готовността си да направи огромни жертви, за да постигне това.
Ако погледнем трезво на нещата, ще установим, че повечето пилоти не могат да си позволят да притежават самолетите, които имат. Те се отказват от втората си кола, от нова къща, от златото, от боулинга и обедите в продължение на три години, за да имат възможността да задържат своята Chessna 140 или купения на втора ръка Piper Comanche, които ги очакват в хангара. Те жадуват тези самолети, жадуват отчаяно присъствието им в живота си. Повече от Харли Дейвидсън.
Вселената на полета е свят на младостта — тя е управлявана от емоции и непоколебима преданост към самолетите и идеята за летене. В нея се случват твърде много неща и няма време за спокоен размисъл — като всяка младост, тя не е съвсем сигурна в основанията и причините за собственото си съществуване.
Има огромна разлика между „авиация“ и „летене“ — две различни реалности с твърде малко допирни точки.
Авиацията — далеч по-големият свят от двата, обхваща самолетите и авиаторите, които влагат в нея интереси, простиращи се далеч отвъд самите тях. Нейното огромно и очевидно предимство е следното: самолетите могат да свиват огромните разстояния и да ги превръщат в къси отсечки. Ако Ню Йорк вече е съвсем близо, все едно от другата страна на улицата, ти можеш да отскачаш до този град три или четири пъти в седмицата, дори само за да смениш пейзажа и климата. Ентусиастите, разчитащи на авиацията, откриват, че не само Ню Йорк е ето там отсреща, но също така Монреал, Феникс, Ню Орлиънс, Феърбанкс и Ла Пас.
Те откриват, че след известен брой тренировки с не особено сложната механика на самолетите и не особено трудната естествена среда, в която трябва да се движат, постоянно могат да задоволяват неутолимия си апетит към нови гледки, звуци и преживявания. Авиацията им предлага Атланта днес, Сейнт Томас утре, вдругиден — Дисниленд. Самолетът е умно и бързо средство за придвижване, което ти позволява да обядваш в Де Мойн и да вечеряш в Лае Вегас. Планетата се превръща в едно безкрайно пиршество от прекрасни места и всеки ден да се насладят на нови изгледи и изтънчени аромати.