Лекият вятър се завихри около нас и подсвирна в колесниците. Съвсем долових глас в тъмното, дочух отговора на Т-Бърд. Той говореше спокойно и търпеливо, казваше нещо, което бе повтарял още от първата ни среща.
— Какво друго си ти — попита той, — освен купчина от месо и кръв, въздух и вода? Нещо повече от това ли си?
— Разбира се — кимнах в тъмното и се вслушах в глухото, далечно бръмчене на негов събрат, който летеше далеч оттук и със слабия си рев изрязваше тънка пътечка сред тишината.
— Както ти си нещо повече от своето тяло, така и аз съм нещо повече от моето — каза той и притихна отново. Лекото кокетно движение на вертикалния стабилизатор го превръщаше в пулсиращ силует, сгряван на равни интервали от тържествения светлинен сигнал на кулата, захвърляща в мрака своите втурващи се към безкрая снопове лъчи.
Той беше прав. Както характерът и животът на човека не могат да бъдат открити между кориците на учебниците по анатомия, така и характерът и животът на самолета не могат да бъдат разбрани от книгите за аеронавтика. Те могат да бъдат усетени само от неговия пилот: нетърпението да полети; своеобразието в поведението му, липсващо в схемите и описанията; витаещият дух зад осеяната с дупки, очукана рамка от метал и витло с отчупени перки, останали да лежат сред пусто поле в Англия. Този дух прави машините безсмъртни — нещо, което човек може да почувства, когато се разхожда из всяко летище.
Въздухът над пистите, разсичан от перките на витлото и запалван от рева на соплото, е част от безсмъртието на самолета. Спокойните сини светлини, ескортиращи рульожките, които отвеждат до мястото за излитане, също са част от него, както и анемометърът на върха на кулата, и бялата боя по настилката, отбелязваща номерата на пистите. Дори глухите затревени площи в края на пистите спокойно очакват постепенно усилващия се вой на двигателите и докосването на черните колела.
Можем да издигнем DC-8 в небето от писта с дължина две мили и подсилена настилка вместо от кално пасбище, но небето, на което самолетът ще повери своите тайни, е същото небе, което привлече и завладя Глен Къртис, Мик Менък и Уили Поуст. Ние можем да хвърлим във въздуха цели острови, да превърнем пътеките, прокарани от първите покорите-ли на Запада в шестлентови магистрали, но небето над тях остава същото, такова, каквото винаги е било, носещо същите опасности и награди за този, който пътешества из него.
Истинският полет, ми казваше един приятел, се случва тогава, когато духът на самолета издигне със себе си духа на пилота в безкрайната чиста синева и те се слеят в едно, за да усетят заедно прекрасния вкус на радостта и свободата.
Като камионите и влаковете, самолетите са се превърнали в нещо обикновено, възприемат се като работни коне Характерът им не може да бъде така лесно разбран, както някога, преди десетилетия. Но този характер се проявява и сега.
Макар и да няма индустрия, която да не печели от самолетите, макар и да съществуват хиляди причини, поради които те излитат във въздуха, в началото хората са кръстосвали небето само заради удоволствието от самото летене. Уилбер и Ор-вил Райт не са създали по-мощен самолет, за да пренасят товари или за да водят битки във въздуха. Те са го изобретили, водени от същия егоистичен мотив, накарал Лилиентал, вързан здраво за своите направени от плат и бамбук криле, да скочи от своята пирамида. Искали са да се отделят от земята. Това е чистият полет, изчерпващ се със самия себе си, насладата, която търсим заедно със самолета в небето. Понякога, докато летим заедно с него, се питаме: „Какво си ти?“
Да се скиташ в днешно време
Когато закопча предпазния колан на двамата пътници на мястото пред мен и затвори малката вратичка на тяхната поръбена с кожа кабина, Стю Макферсън застана пред въздушната струя на витлото до моето предно стъкло.
— Качил си двама пътници, които ще летят за първи път, единият е малко уплашен.
Кимнах с глава, сложих си очилата и натиснах газта — двигателят изрева, предизвиквайки малка виелица около самолета.
Какви смели хора! Те се бореха със страха си, стаен в тях след стотици прочетени заглавия за самолетни катастрофи във вестниците, бяха се доверили на машина, която наближаваше 40 годишна възраст и на пилот, който виждаха за първи път, само и само за да изпитат нещо, което досега бяха правили само в мечтите си… да полетят.
Неравната земя здраво раздруса самолета, докато набирахме скорост… десен рул и земята под нас се превръща в зелено петно… дърпам назад лоста за управление и самолетът с трясък се понася покрай препятствията на земята.