След малко стана, закрачи към вратата. Не беше уплашен. Нали имаше протекцията на Бостън? Тя бе отдавна обявена навсякъде в средите, откъдето би могло да дойде физическа заплаха. Нямаше от какво да се бои.
Човекът на прага носеше тъмносини джинси, опъната по тялото синя найлонова риза, изтрито черно кожено яке. Главата му бе леко голяма спрямо тялото, макар и в същото време да се създаваше впечатлението, че е скъсена, сякаш на менгеме притискана между брадата и косата. Рики си каза, че новодошлият му прилича на гангстер, а това, макар и странно, го успокои още повече. Единствените бандити, с които си имаше работа, все от Бостън пристигаха. А щом този мъж мяза на такъв, значи оттам трябва и да идва.
— Харесва ми вашият дом — рече мъжът неочаквано.
Лицето на Рики се сбърчи от объркване.
— Сигурно се шегувате — отвърна той.
Мъжът измъкна голям пистолет, насочи го в Рики. Беше с ръкавици, а пистолетът бе смит десетка, разработен специално за ФБР, но Рики нямаше как да знае този факт. Както и това, че оръжието е крайно необичайно за частно лице. Посетителят обаче бе наясно с тези неща, именно за това бе предпочел да го отнеме от друг човек по-рано същата нощ.
— Кой сте вие? — запита го Рики.
— Аз ли? Аз съм онзи, дето търси — отвърна мъжът. — Отстъпи от вратата.
Рики побърза да се подчини.
— Не правете нещо, за което сетне ще съжалявате — рече Рики, когато мъжът влезе във фургона и затвори вратата след себе си. — В Бостън има едни хора, на които това няма да се понрави.
— В Бостън казваш, а? — изгледа го мъжът.
— Точно така.
— Амиии. А как мислиш, тези от Бостън могат ли да се надбягват с куршума, а?
Рики се замисли върху въпроса.
— Предполагам, че не.
— Хубаво тогава. Да приемем, че в момента ти от тях особена полза нямаш, не, господине — продължи новодошлият и набитото му око се закова на компютъра и мнозинството допълнителни устройства около него. — Хм, доста впечатляващо, а?
— Вие от компютри разбирате ли? — запита Рики с интерес.
— Не много — призна мъжът. — Тия неща някак незабелязано минаха покрай мен, аз повече с други дела съм се занимавал. Имаш снимки там, а?
Рик преглътна трудно.
— Не ви разбирам…
— Ами, разбираш ме и още как! Не бива да ме лъжеш, не, господине! Нали виждаш — аз имам пистолет, а ти не, нали? Излъжеш ли, ще позная и току-виж съм си изпуснал нервите, ами да. И това няма да е в твой интерес, не, господине. Затова пак ще те запитам: там снимки има ли?
Рики реши, че щом въпросът е зададен по този начин, значи човекът знае и отговора. По-добре е истината да каже, но все пак започна да усуква.
— Може и да има. Зависи какви снимки са ви нужни.
— Охо, ти знаеш какви. Голи момичета. Както в списанията.
Рики въздъхна с облекчение, макар и да се опитваше да не му личи.
— Ами да, разбира се. Голи мацки колкото си щеш. Искате ли да ви покажа?
Мъжът кимна, Рики повторно почувства лекота, още повече че онзи затъкна пистолета в колана на панталоните. Седна на стола и пръстите му заиграха. Програмите бяха отворени отново и когато екранът светна, видя отражението на човека отзад — приближи се съвсем и се наведе напред. Сетне засвяткаха различни образи на млади жени — полуоблечени, събличащи се, чисто голи, наведени, в различни пози.
— Всякакви имам — изтъкна Рики очевидното.
— Ами на деца? — запита онзи отново.
— Не — излъга Рики. — С детски не се занимавам.
Мъжът изпусна лека въздишка на разочарование. Замириса на канелена дъвка, но дъхът не можеше да прикрие разни други, излъчващи се от него миризми: евтин одеколон, още и тънък неприятен мирис, далечно напомнящ на пилешките.
— Какво ти е на лявата ръка? — неочаквано запита той.
— Така съм се родил. Изсъхнала е, не мога да я движа добре.
— Иначе на допир усет има, така ли?
— Ами да, но не мога да…
Така и не довърши изречението. В горната част на същата ръка почувства гореща, изпепеляваща болка. Отвори уста да изреве, но дланта на мъжа го предвари, плътно запуши зейналата паст, задави звука. С другата ръка отново раздвижи проникналото в плътта на Рики дълго, тънко острие. Сакатият се сви в стола, загърчи се, но писъците ехтяха единствено в съзнанието му, а във фургона се чуваха единствено едва доловими стонове.