Ами да, тук бяха. Празните човеци.
Но дори и сам да беше, което не бе вярно, дори да ги нямаше тези полузрими, бивши или бъдещи негови подобия, пак бе немислимо да се изправя срещу му. Само глупак би го направил. Колекционера носеше ужас и смърт, сигурен бях в това, беше убиец, както и Мерик, но много по-страшен. Мерик убиваше за пари, в момента и за отмъщение, но никога не си бе въобразявал, че делата му са справедливи и точни. Колекционера отнемаше живота на хора, защото вярваше, че убиването е негова мисия, възложена му от неведоми места свише. Единственото общо между двамата бе убеждението, че отнетият живот няма абсолютно никаква стойност или значение.
Поех дълбоко въздух, успях да се овладея съвсем. Установих, че съм се придвижил напред в стола. Поместих се, заех нормалното си място, раздвижих рамене и ръце в опит да разтоваря поне част от натрупаното напрежение. Колекционера отлично схвана това. Изглеждаше почти разочарован.
— А ти се мислиш за добър човек, нали? — подхвърли той. — Но как да различим доброто от лошото, когато методите им са едни и същи?
Премълчах. Вместо отговор запитах:
— Какво искаш?
— Същото, което и ти: нужни са ми насилниците на Анди Келог и другите.
— Те и Луси Мерик ли са убили?
— Да.
— Това със сигурност ли го знаеш?
— Да.
— И как? Откъде?
— Живите оставят един вид белези, мъртвите — друг. Въпросът е да се научиш да ги разчиташ. Например… — започна той и се замисли върху подходящото сравнение, след малко го намери и изщрака с пръсти. — Например като надписи по стъкло, пръстови отпечатъци в прахта.
Погледна ме знаещо, изчака реакцията ми, но отново го разочаровах.
А сенките наоколо пак се размърдаха.
— Затова реши да използваш Франк Мерик да подмами отговорните хора да се покажат на светло — рекох, сякаш не беше изричал последните думи, сякаш не говореше за неща, които един смъртен просто не би могъл да знае.
— Реших, че може да се окаже полезен. Господин Елдрич, няма и нужда да го споменавам, не беше на същото мнение, но като добър юрист изпълняваше желанието на клиента.
— Излиза, че е бил прав. Мерик е извън всякакъв контрол в момента.
Колекционера се съгласи с това, като цъкна с език.
— Е, да. Така изглежда. И все пак има вероятност Мерик да ме отведе до тях. В момента обаче търси без наше съдействие. Елдрич е разтревожен, полицаи са го посещавали, задавали му неприятни въпроси. Принуден е бил протокол да си води. Нали има слабост към хартиената документация, а пък така и така притежава предостатъчно стари дела. Елдрич харесва… стари неща.
Последните думи се завъртяха в устата му, сякаш им се наслаждаваше.
— И Даниъл Клей ли търсиш?
Колекционера се ухили лукаво.
— Че защо ми е него да диря?
— Защото поверените му деца са били малтретирани. Защото практически довелата до това информация може и от него да идва.
— А ти смяташ, че ако го търся, значи е виновен, нали така излиза? Въпреки че съм ти антипатичен, изглежда, че в преценките ми вярваш.
Прав беше. Осъзнавах го и мисълта ме тревожеше, но нямаше как да отрека истината в казаното. По някаква си причина си вярвах, че ако Клей има вина, значи Колекционера и него ще издирва.
— Но въпросът си остава: него търсиш ли го?
— Не — отсече Колекционера. — Не го търся.
— Защото не е виновен или защото вече знаеш къде е?
— Това вече ти става май множко, а? Цялата ти работа ли трябва да върша?
— Е, тогава какво?
— Искам да оставиш Елдрич на мира. Нищо не знае, дето на теб може работа да ти свърши, пък и да знае, пак няма да ти го каже. Исках още да изразя съжаление по повод случилото се между теб и Мерик. Не аз съм причината за него. И още — накрая искам да ти посоча, че в дадения случай ние с теб работим за една и съща кауза. Целта ми е да открия тези мъже. Искам да науча кои са те.
— Защо?
— За да получат заслуженото.
— С това ще се занимаят съдилищата.
— Аз пред по-високостоящ съд отговарям.
— Няма да ти ги предам.
Той сви рамене.
— Аз пък съм търпелив. Умея да чакам. Душите им са обречени. Осъдени. Това е важното.
— Какво по-точно искаш да кажеш?
Пръстът му полази по масата, изписа нещо неразбираемо. На букви приличаше, но от неизвестна за мен азбука.