— Неразумно е да си загубиш пистолета — каза руснакът.
— Както виждаш, имам и друг. И него да загубя, нов ще взема от приятеля зад теб. Той цял куп оръжия има. Във всеки случай нямам нищо общо с убийството на Демаршън, като изключим пистолета.
— Така твърдиш ти — настоя червенокосият.
— Вярно, но пък виж аргументите ми — отвърнах и размахах пистолета пред лицето му. — Така че голям избор нямаш.
Руснакът ме изгледа, сви рамене, сякаш това бе вече без значение.
— Добре де, вярвам ти. Нужна ни е обаче информация за онзи, който е убил Демаршън. Мерик му беше името, нали? Разкажи ни за него.
— Че защо аз да ви върша работата? Щом ви е нужен, търсете си го.
— Научихме, че и ти го търсиш. Искаш пистолета да си прибереш. Може би ще го намерим, ще ти върнем и оръжието.
Плешивият се захили презрително, избъбри нещо под нос. Прозвуча ми като фрайери. Луис реагира светкавично с удар в темето. Не беше достатъчно силен, че да го приспи, но го просна по очи, а скалпът отзад закърви.
— Баламурници сме били — обясни ми Луис. — Не е учтиво, нали?
Червеноглавият дори не помръдна. Изгледа колегата си с явно разочарование, констатирайки глупостта на постъпката му. Все пак след малко каза:
— Твоят приятел май не харесва руснаци.
— Моят приятел много хора не харесва, но с вас двамата наистина има по-особен проблем — отвърнах аз.
— Може би е расист. Такъв ли си наистина? — обърна очи към Луис червенокосият.
Вътрешно му признах — не се плашеше лесно.
— Няма как да съм расист, бе, човече — избоботи Луис. — Чернокож съм, не виждаш ли? Или ти не знаеш к’во е това расист?
Отговорът, изглежда, задоволи руснака. Погледна ме отново и каза:
— На нас Франк Мерик ни е нужен. Ще бъдеш обезвъзмезден, само кажи ни каквото знаеш.
— За пари ли става дума?
— О, да, за пари — светна лицето му, минавахме на тема, където бе силен.
— От пари нямам нужда — отвърнах. — Предостатъчно си имам. Нужно ми е друго — да си вземаш другарчето и да се разкарате оттук. На алеята ми кърви.
Руснакът поклати глава, изглеждаше искрено разочарован.
— Срамота.
— Е, не е трагедия. Ще измия чакъла.
— Имах предвид парите.
— Разбрах. Ставай!
Той се изправи. Зад него Луис вече претърсваше вътрешността на шевролета. От жабката измъкна неголям „Хеклер и Кох П7“, а в специално скривалище под задната седалка намери тактическа карабина „Бенели М 1“. Беше с допълнителна пистолетна ръкохватка и военен формат подвижен панорамен оптически мерник. И на тях извади пълнителите с патроните, отвори багажника на шевито, всичкото им оръжие постави под сивата тапицерия.
— Връщайте се в Бостън — казах на руснака. — Тук вече нямате работа.
— А на шефовете какво ще кажа? — поклати глава той. — Някой трябва да го отнесе за случилото се с Демаршън. За нас това е сериозен проблем.
— Убеден съм, че все нещо ще измислите.
Червенокосият въздъхна дълбоко.
— Сега мога ли да си сваля ръцете? — запита той.
— Можеш, но бавно — отвърнах.
Той ги отпусна, без да бърза, наведе се да помогне на другаря си да се изправи. Темето на плешивия все още кървеше. Сега за пръв път червенокосият успя да огледа Луис добре. Кимнаха си с професионално уважение. Луис измъкна снежнобяла носна кърпа от джобчето на сакото и му я подаде.
— За раната на приятеля ти — рече той.
— Благодаря.
— Знаеш ли значението на блат? — запита Луис.
— Има си хас — откликна руснакът.
— Е, гледай сега, моят приятел отсреща за такъв минава. Човек с тежест, значи уважаван. Не забравяй на шефовете си това да кажеш.
Руснакът кимна отново. Плешивият се качи тромаво на предната дясна седалка, положи глава на хладната кожа на облегалката, затвори очи. Червенокосият се обърна към мен.
— Е, до следващата среща, волк.
Качи се на шевито, запали, аз дръпнах мустанга. Колата на руснаците тръгна по алеята бавно на заден, Луис вървеше с нея, глокът не се отделяше от шофьорския прозорец. Кой знае какви още номера знаеха нашите гости. Шевролетът излезе на пътя, пое по местната отсечка към шосе 1. Двамата гледахме след него чак докато се скри на завоя.
— Украинци. А може би грузинци. Не и чеченци, слава Богу.
— Чеченците толкова ли са страшни?
Той сви рамене, това ми напомни за жеста на руснака.