Тя замълча, изчаквайки. Досещаше се какво ще последва, но искаше да го чуе черно на бяло, както се казва.
— Вие вярвате ли, че баща ви е участвал в сексуално посегателство спрямо поверените му за лечение деца?
— Не, в никакъв случай — твърдо отвърна тя. — И ще ви кажа направо: баща ми не е злоупотребявал с поверените му деца.
— А смятате ли, че е възможно да е улеснявал други в тази насока? Например чрез информация за имената и местонахождението на уязвими пациенти?
— Вижте, баща ми беше дълбоко посветен на работата си човек. Когато прекратиха практиката да му изпращат деца за прегледи и мнение, то бе защото в някои среди вече не вярваха в обективността на преценките му. По-точно казано, в достатъчната му обективност. Той бе склонен да вярва на казаното от децата още от самото начало и именно това му донесе неприятностите. Отлично познаваше своята област, респективно знаеше на какво са способни някои категории възрастни.
— А имаше ли много приятели?
— По-скоро бих казала няколко. Зная, че сред тях се намираха и колеги от лекарската професия, макар че повечето запазиха мълчание след изчезването му. То бе съвсем ясно — пожелаха да се дистанцират максимално от баща ми. Изобщо никога не съм ги винила за това.
— Ще ви помоля да ми съставите списък: професионални приятелства, близки от студентските години, другарство със съседи, с една дума, всички, с които е имал постоянни контакти.
— Ще го направя веднага щом се прибера у дома.
— О, между другото, не ми казахте, че сте била омъжена.
— А вие как научихте? — изненада се тя.
— Мерик ми каза.
— Боже мили! Изобщо не съм и помисляла, че може да има някакво значение. Бракът ни не издържа дълго време. Отдавна не съм го виждала, не поддържаме връзка.
— Как се казва?
— Джери. Джери Лежер.
— Но не той е бащата на Джена?
— Не.
— Къде мога да го открия?
— Електротехник е, работи къде ли не, постоянно е в движение. Защо ви е?
— Ами ще поговоря с него. Такава ми е работата — с колкото повече хора говоря, толкова повече неща научавам. Иначе не става.
— Едва ли по този начин ще принудите този човек, този Мерик, както го нарекохте, да се махне от живота ми — заговори тя и гласът й отново започна да набира височина и емоции. — Не затова съм ви наела.
— Няма да се махне току-така и веднага, госпожице Клей. Движи го гняв и този гняв има нещо общо с баща ви. Трябва да разкрия каква е връзката между баща ви и Мерик. И по тази причина ще трябва да задавам доста въпроси.
Ребека Клей положи ръце върху тавана на колата, опря чело в тях и въздъхна дълбоко.
— Не мога да си позволя това да се проточи безкрайно — заговори тя с приглушен от позицията на устата й глас. — Искам нещата да се нормализират. Правете каквото е нужно, говорете с когото искате, обаче сложете край на тази история. Моля ви! Аз дори и не зная къде живее бившият ми съпруг в момента, иначе помня, че работеше за фирма на име „Ей-Сикюър“ и може би още е там. Те се занимават с инсталиране на алармени системи в домове и офиси, камери, звукови устройства. Всичко, свързано със сигурността. Един приятел на Джери на име Реймън Ланг пък е по поддръжката им, той намираше доста работа на Джери. Най-вероятно е да го намерите посредством „Ей-Сикюър“.
— Мерик смята, че с бившия си съпруг вероятно в миналото сте споделяли нещата около баща ви.
— О, да, разбира се, така беше. Само че Джери няма откъде да знае какво е станало с него, поне не повече от мен. Това със сигурност ви го казвам. Не че го е интересувало много. Той единствено от себе си се интересуваше, пълен егоист беше. Иначе вярваше, че вероятно един ден смъртта на баща ми ще бъде официално удостоверена, тогава ще започне да харчи парите му, които в такъв случай ще наследя.
— Баща ви богат ли беше?
— Ами налице е чудесно закръглена сума от порядъка на шестцифрените числа, но тя е под запор, тъй като завещанието все още не е легализирано. Значи спокойно може да се каже, че беше заможен човек. Сетне идва къщата. Джери все искаше да я продам, много пари бих могла да взема за нея. Само че няма как, тъй като и тя не е моя. Накрая на Джери му писна да чака парите да дойдат, писнах му и аз самата. Всъщност беше нещо взаимно. А и самият Джери не е нещо особено от чисто женска гледна точка, право да си кажа.
— Последен въпрос — рекох. — Да сте чували баща ви да споменава нещо за някаква идея или термин от рода на Проектът?
— Не, никога.
— А да имате някаква идея какво би могло да означава думата?