К: Ще го запитаме, нямай грижа, ама хич.
— Да, с адвоката наистина ще трябва да поговорим — обади се тихо О’Рурк.
— От него нищо няма да научите — отсякох аз.
— Значи вече си ходил при него?
— Ами да. И той е от старата школа.
— Колко стара е тази школа?
— От времето, когато учебното школо са го правили от плет и глина.
— И какво ти каза?
— Почти същото, което и Мерик.
— А ти му повярва?
— Че е свестен човек, дето отпуска коли за благородни цели ли? Ами не. Обаче каза още, че Мерик му е клиент и че няма закон срещу това да дадеш на клиент автомобил за временно ползване.
Не споделих с О’Рурк факта, че Елдрич има друг клиент, който, изглежда, плаща разноските на Мерик. Реших, че може и сам да го констатира.
Междувременно се обадиха от лабораторията. Проверката в колата на Мерик показвала, че возилото е чисто. Нямало оръжие, уличаващи документи, просто нищо. Фредериксън се измъкна от разпитната, за да се консултира с О’Рурк и федералното ченге Пендър. Мъжът, който разговаряше с Пендър, слушаше разговора им, без да се намесва. По едно време очите му пробягаха по мен, задържаха се за секунда, върнаха се на Фредериксън. Не ми хареса онова, което премина между нас двамата за тази кратка частица време. О’Рурк дойде при мен, запита имам ли въпрос към Мерик, важен от моя гледна точка. Предложих им да го питат сам ли работи, или има и помощници. О’Рурк, изглежда, се озадачи, позамисли се, сетне каза, че ще предаде на Фредериксън.
Ф: Госпожа Клей е извадила съдебна заповед във връзка с вас. Разбирате ли какво означава това?
М: Разбирам. Значи, че отсега нататък нямам право да се приближавам до нея. Иначе ще ми откарате задника обратно в затвора.
Ф: Точно така. Ще съблюдавате ли смисъла на заповедта? Ако нямате подобно намерение, още сега е възможно да си спестим известно време, нали?
М: Ще я съблюдавам.
Ф: Може би ще вземете решение и щата да напуснете? Ние бихме одобрили едно такова ваше намерение.
М: Нищо подобно не мога да ви обещая. Аз съм свободен човек. Излежал съм си присъдите. Имам право да ходя където си пожелая.
К: Това какво значи? Да се въртиш и около разни къщи във Фолмът, а?
М: Аз и носа си не съм показвал във Фолмът. Иначе чух, че там било много гот. И аз обичам да се радвам на водата.
К: Обаче едни хора видели кола като твоята там по някое време снощи.
М: Че много коли приличат на моята. Червеното отдавна е популярен цвят.
К: А кой ти е казал, че колата е била червена?
М: (мълчи)
К: Ти май не ме чуваш? Откъде знаеш, че онази кола е била червена?
М: Ами че моята е червена — казвате като моята, значи каква друга да бъде? Ако е била синя или зелена, значи не ще да е била като моята. За да е била като моята, както казвате, значи трябва да е била червена.
Ф: Да сте си давали колата някому за известно време, г-н Мерик?
М: Не, не съм.
Ф: Но ако се окаже, че е била вашата кола — сам знаете, че можем да го докажем: свидетели ще докараме, отпечатъци от гумите ще вземем — тогава значи вие сте били на волана, нали така?
М: Предполагам, че да, но след като наистина не сън бил там, значи това е спорно.
Ф: Спорно казвате, а?
М: Ами да, нали знаете какво означава „спорно“, госпожо полицай? Едва ли има нужда да ви го обяснявам.
Ф: Кои са другите с вас?
М (объркан): Кои други? Други мъже ли имате предвид? За какво, по дяволите, говорите?
Ф: Просто знаем, че не сте сам тук. Кого водехте със себе си? Кой ви помага? Вие това нещо сам не го правите.
М: Аз винаги сам работя.
К: И каква е тая работа, дето все сам я работиш?
М (усмихнат): Проблеми решавам. Нестандартно мислене прилагам.
К: Значи не мисля, че се опитваш да ни сътрудничиш, както би трябвало да бъде.
М: Ама нали отговарям на въпросите ви?
Ф: Може би ще отговаряте по-добре след две прекарани в ареста нощи.
М: Нямате право да постъпвате по този начин.
К: Значи ме учиш какво имам право и какво не, а? Слушай, тарикат, ти може някога си за голяма работа да си се имал, ама това тук пред нас днес не върви.
М: Просто нямате причина да ме задържате. Аз заявих, че ще съблюдавам съдебната заповед.