Ф: На мнение сме, че се нуждаете от известно време да размислите върху действията си. Хм, да медитирате върху прегрешенията си.
М: Не зная за вас, но аз повече няма да говоря. Настоявам да ми извикате адвокат.
И това бе краят на разпита. На Мерик му дадоха достъп до телефон, веднага се обади на Елдрич. Оказа се, че адвокатът е полагал изпити в Мейн, както и съответните им еквиваленти в Ню Хампшир и Върмонт. Препоръча на Мерик на повече въпроси да не отговаря, сетне бяха направени съответните постъпки той да бъде прехвърлен в окръжния затвор на Къмбърланд, защото Скарбъро вече не разполагаше със затворнически килии.
— Адвокатът няма да успее да го освободи преди понеделник сутрин и това е най-ранното възможно време — рече О’Рурк. — Никой съдия не обича някой си да го вика на работа през уикенда.
Замислих се — на Мерик дори и обвинение да му бъде връчено, пак бе напълно вероятно Елдрич да го освободи под парична гаранция, още повече ако това отговаря на интересите на другия му клиент. Такова развитие би задоволило и О’Рурк. Ребека Клей бе единственото лице, чиито интереси биха пострадали в резултат на евентуалното освобождаване на Мерик.
— Уредил съм едни хора да охраняват госпожица Клей — рекох на О’Рурк — На нея й се иска да ги разкара, но си мисля, че ще има нужда да си промени решението, особено след като установим каква ще бъде реакцията на Мерик.
— Кого си хванал за тази работа? — тутакси запита О’Рурк.
Помръднах неспокойно на стола.
— Братята Фулси и Джаки Гарнър.
О’Рурк избухна в смях и това предизвика изненадани физиономии в околните ченгета.
— Ама, брат ми, това работа не ти върши! Все едно два слона под прикритие, че и начело с циркаджията.
— Виж, предпочитах да стане точно така, по-добре да ги забележи. Целта на упражнението бе да го държа на разстояние.
— Хей, вярно, че те и мен биха държали на разстояние. Вероятно всичко живо са изплашили. Страхотни приятели си подбираш, няма какво да се каже. Забавни.
Аха, рекох си наум, ти още нищо не знаеш за моите приятели. Почакай да видиш, като се появят реално забавните сред тях.
14
По времето, когато от Скарбъро успях да стигна до окръжния център Къмбърланд, улиците бяха задръстени с какви ли не автобуси: жълтите училищни, Питър-Пановите, изобщо всичко, що се търкаля на четири колела и може да побере повече от шестима души. Всичко живо бе тук, мач на „Пайрътс“ имаше. Напоследък треньорът Кевин Дайнийн бе повел момчетата си към върха на Атлантическата дивизия на националната хокейна лига и надеждите бяха с тях. В началото на седмицата сразиха най-големите си съперници „Хартфорд Улф Пак“ със 7:4. Сега идеше ред на „Спрингфийлд Фалкънс“ и поне пет хиляди фенове се бяха изтресли тук за мача.
На леда в залата комик в птичи костюм вече забавляваше публиката с разни тъпи смешки. Всъщност да бъда поточен: разсмиваше част от запалянковците. Иначе имаше разни други хора, дето нямаха желание да се посмеят.
— И това пък ако не е най-тъпият спорт — презрително отсече чернокожият Луис.
Носеше сив кашмирен лоден върху черен костюм, набутал ръце дълбоко в джобовете на връхната дреха, забол брада в навития около врата дълъг червен шал. Имаше вид на човек, току-що принуден да слезе от влак някъде в дивата сибирска пустош. Беше си обръснал мефистофелската брадичка, но не и главата, иначе косата му бе съвсем къса, сивите косми почти не личаха. Пристигнаха с Ейнджъл по-рано през деня, затова и бях купил два билета повече, в случай че им се идва на мача. Ейнджъл обаче хванал настинка в Напа и предпочел да остане в моята къща да си ближе раните и да се самосъжалява. И ето ти го Луис сам, крив и мърморещ — мой компаньон за вечерта.
През последната година нещата между нас двамата се бяха поизменили. Всъщност винаги съм бил по-близък с Ейнджъл. За неговото минало знаех много повече и през не особено продължителната си кариера на ченге му бях помагал, че дори и защитавал. Тогава усещах нещо дълбоко положително в него и бях реагирал спонтанно. Днес ми беше трудно да обясня точно какво е било то — но сигурно е имало нещо общо с вродената почтеност и състраданието спрямо низвергнатите. От друга страна пък, бе доволно трудно да се взреш в криминалното му минало и да отсееш нещата — кое какво и къде е.
И в партньора му бях доловил някои качества, но там случаят бе доста по-различен. Луис бе убивал много преди аз за пръв път да дръпна спусъка в миг на гневен изблик. В началото и при него то е било израз на справедлив, макар и яростен вътрешен бунт, впоследствие обаче бързо бе осъзнал, че има истинска дарба да убива, а се бяха появили и поредица хора, предложили добри пари да наемат талантите му за свои нужди и поръчки. Мислех си, че тогава не е бил много по-различен от Франк Мерик, но с течение на времето моралният му компас се бе коренно променил, и то в посока, доста далечна от тази на Мерик.