Ерик носеше обувки с много остри носове, които в момента разглеждаше с удоволствие.
— Но този път ми се струва сериозно — продължи Ришар. — Как да ти кажа, с тази жена все още съм способен да преценя кога е сериозно. Общуваме си от по-отдавна, отколкото с теб, доколкото знам.
Ерик прекара ръка по изрусените си коси, които затанцуваха между пръстите му като радиоактивни житни стебла. После с гримаса погледна небето.
— Виж, знаеш как става — тъжно каза той. — Сякаш е излязла от хладилник. Сякаш е спала зимен сън през всичкото това време.
— Добре. Но бъди малко по-ясен. За какво точно говориш?
— За какво говоря? Според теб за какво? Да ти го нарисувам ли?
В битността си на хиперактивен гей Ерик не разбираше как може да се отдава такова значение на едно широко разпространено и единодушно прието в неговите среди упражнение, изпълнявано с чисто професионална цел.
Ришар мълчаливо изслуша разказа за приключенията на жена му с Аксел Мендер от „Медиа Макс“, като дъвчеше разнообразни треви, които късаше наоколо. Лор не за пръв път лягаше с друг мъж. Тя бе принудила Ришар скъпо да плати за безизходицата, до която ги бе докарал, без да си поплюва го бе наказала, задето вече не можеше да я чука, и сееше спринцовки из къщата като обезумял. Не се бе церемонила. Известно време очакваше от него да възрази, да протестира, но той нямаше какво да добави, нямаше какво да каже. Знаеше, че трябва да заплати за прегрешенията си. Беше съвсем наясно.
И все пак не му ставаше приятно. Никак. Поемаше дълбоко дъх. Бореше се с желанието да скочи през канапето и да я удуши или да я зашлеви — вече не знаеше кой от двамата, тя или самият той, му вдъхваше повече ужас. Сега мрачно вдигна поглед към стаята, където прегрешилата му съпруга се бе укрила, обзета от черни мисли, и си я представи гола, пълзяща, разгорещена върху мокета на продуцента, който я полива със сперма от упор.
— Хубаво — въздъхна той и наведе глава. — Като е така, какъв й е проблемът?
— Каза, че не била получила ролята заради таланта си. Ей такива нелепости.
Ришар изрази досадата си, като направи красноречива гримаса.
— Ако го приема по този начин, чуй ме добре, ще има да патим. Ако тръгне в тази посока, Ерик, може да очакваме най-лошото. Ще има да слушаме приказки за шибаната й кариера, вярвай ми.
— Добре, ама не можеш да говориш така за това, което е целият й живот. Как не разбираш? Наистина е гадно от твоя страна. Би ли казал това на Грета Гарбо?
— Тези среди са отвратителни. Знам го, и аз съм от тях. Но най-лошите са тези, които живеят на гърба й, които са се вкопчили в нея като кърлежи, цялото онова шибано интендантство. Окей. Така е.
— Ришар, please, не се озлобявай. Вие двамата добре се справяте. Огледай се. Страхотно добре се справяте.
Ришар рязко се изправи и с нервен смях разтвори ръце.
— Ама разбира се. Отлично се справяме. Ей ни на — изръмжа той, призовавайки за свидетели околните дървета, от малкото лировидно дърво до големия син кедър. — Никак не сме зле, никак даже. А, момчета, какво ще кажете?
В този момент забеляза Лор зад завесата и дъхът му секна.
— Защо говориш толкова глупости? — каза той и отново седна.
— Ако живееше в някой коптор с шепа евро на месец, по-добре ли щеше да ти бъде?
— Не, ама защо говориш толкова глупости, сериозно? Да не би да ти ги плащат на килограм?
Готвачката им донесе горещо кафе. Тази италианка правеше такова хубаво кафе, че понякога Жорж Кроз от другата страна на живия плет, на сто метра от Ришар, започваше да се суети сред туите и подхвърляше: „Да пукна, ако не съм пил същото във Флоренция, тази страхотна арабика, която ви поднасят при Джили. Не ви ли е останало малко?“
Предишната им прислужница, която бе работила у тях двайсет години, не я биваше да направи прилично кафе. Добре поддържаше къщата, но кафето й често беше направо противно. След смъртта на Лиза престилката й си оставаше мокра от сълзи от сутрин до вечер и след по-малко от месец, изсушена от скръб като смокиня, тя обяви, че напуска. Не я разубеди предложението на Ришар да й увеличи заплатата. Потърси Еви, за да го целуне по челото, подсмръкна още веднъж и се напъха в едно такси, което я свали в града.
Новата беше пълничка и жизнерадостна. Ришар се запита как щеше да се разбира с майка му, как щеше да подходи старицата, за да й вгорчи живота.
— Преди двайсет години — въздъхна той — нямаше да вземе нещата толкова присърце.