И така бе по-добре. Положението ставаше по-ясно. Ставаше кристално ясно. Мислеше си дори че ако Лиза беше там, тя би одобрила, би одобрила и приветствала новата конфигурация. Както я познаваше, Лиза щеше изцяло да го подкрепи, щеше незабавно да му даде благословията си.
Когато тя отвори очи, той й даде време да се разсъни. Тя се надигна и се подпря на лакът.
Беше учудена да го види там. Заяви, че сигурно е прекалила с дозата, и му се усмихна. После като че ли осъзна, че е гола и че е в легло.
— Ние… правихме ли нещо?
Еви сведе поглед и побърза да отговори, че не. Добави, че е спал в креслото. Тя намери това за идиотско.
— Заради… проблема ти ли?
Не. Раната била зараснала. Вече дори не се сещал за нея. Тя изпадна в недоумение. Обяви, че не познавала много момчета, които не биха злоупотребили със ситуацията.
Иначе била спала супер добре. Било гениално да спиш сред гората.
Той събра кураж и й каза идвай, когато пожелаеш с шеговит тон, но без да я гледа в очите.
После без никаква пауза извади от джоба си пликчетата с прах, за които бе платил хубава сумичка на Дани Кларанс, подаде й ги и обяви, свивайки рамене:
— Това е всичко за момента.
— Еви, взимал ли си пари от чантата ми?
Чакаха Андре и Роз Трендел, които Ришар бе отишъл да посрещне на летището. Времето се беше поразвалило, големи ярко бели облаци плуваха от изток на запад като ракети, изстреляни от силен вятър, но все още беше приятно топло.
Ред бе на стрелицията да украси къщата, да внесе нотка на радост в упражнението, което се състоеше в настаняване и няколкодневно съжителство с Андре и Роз.
Като се изключат снимките, Лор беше кисела и въпросът, зададен на сина й, едва ли щеше да породи доброто настроение, с което се опитваха да посрещнат родителите на Ришар.
Позволи си една чаша, защото нямаше друг изход. Наистина нямаше. При сегашните обстоятелства се чувстваше абсолютно неспособна да приеме свекъра и свекървата си без чаша. Не би имала и половината от силата, необходима, за да се покаже просто любезна.
Дали не трябваше да си сипе още една, за да изясни нещата с Еви? Щеше да й дойде в повече, разбира се, освен ако не искаше да изпелтечи текста си или да се просне върху кабелите, или да захърка в съблекалнята в средата на следобеда.
Погледна сина си — беше се настанил на канапето така, че раменете му бяха на същото ниво като подлакътниците — и си даде сметка, че той не й обръща никакво внимание. Взираше се право пред себе си с отсъстващ вид. Лор го замери с една възглавница.
Точно когато в ушите му звучеше True Dreams of Wichita на Соул Къфинг. Да не би случайно да се е побъркала?
Еви свали слушалките и се протегна с гримаса.
Ами ето, тя като че ли непрекъснато теглела пари. Имала чувството, че търчи от един банкомат на друг. Сякаш чантата й била пробита. И значи искала да знае какво мисли той по въпроса. Дали не използва чантата й? Би ли хвърлил светлина върху този въпрос?
Еви се направи на паднал от небето, на човек, който просто си умира да бъде автоматично подозиран, щом в къщата се случи нещо по-особено. Тя каза: „Не те обвинявам“, а той: „А какво друго правиш?“ Наближаваше пладне, вятърът духаше на пристъпи и издуваше чадърите в топлия въздух.
Дани Кларанс не му правеше подаръци. Нито му даваше нещо на вересия. „Това е най-добрият начин да си останем добри приятели“ — заявяваше той, след като мълчаливо преброеше парите. И несъмнено беше прав от известна гледна точка, но тъй или инак твърдостта му тласкаше Еви към прибързани действия, към акции, предприемани посред бял ден в нарушение на законите на жанра. При положение, че тя никога не проверяваше извлеченията от банковата си сметка и още по-малко броя на тегленията от кредитната й карта. Е, както и да е, това беше положението. Улесненията, от които би се ползвал, ако минеше през Анаис, нямаше да компенсират онова, което дебеланата щеше да му иска в замяна.
— Милото ми момче — каза Лор със сърцераздирателна въздишка. — Имаме толкова неща да си кажем, толкова неща, милото ми момче, а се занимаваме с пари, с някаква тъпа история за пари. Как е възможно? Нищо не разбирам вече.
Еви я предпочиташе, когато се държеше по-хладно. Надяваше се, че историята с чантата ще приключи, когато дойдат другите.
— Уредих си един свободен уикенд. Бихме могли да организираме нещо, какво ще кажеш?
Той се почеса по главата.
Тя нямала нищо специално предвид. Не искала нищо да му налага. Но защо да не отидат на пикник, ако времето е хубаво?
Тези идеи бяха присъщи повече на Роз. Роз винаги измисляше такива неща, туристически посещения, състезания по риболов, ралита. Само че Роз беше жена на шейсет и осем години, нещо като живо зомби, което живееше в друг свят. Роз беше баба му и беше нормално да е вече изкуфяла.