— Ако научи, майка ми ще ме убие — заяви Мишел.
Тръгнаха в сянката на аркадите, за да заобиколят двора — Андреас куцукаше с двете си патерици, като ту вървеше, ту подтичваше. После спряха и се ослушаха. И тримата наостриха уши, но не се чуваше нищо друго освен шуртенето на фонтана.
Апартаментът на Делакоста беше на първия етаж в една съседна сграда, която не даваше признак на живот, точно както бе предвидил Андреас.
— Защото е в салона — изсмя се Андреас. — Пазачът е в салона, ето къде е. Ей там, виждате ли светлината, която се процежда изпод вратата? Точно както ви казвах. Там е пазачът. Като всички съботи вечер от шибания си живот.
Докато говореха, Еви разби ключалката на лечебницата и тримата тихо се вмъкнаха вътре. Облаците си играеха с луната като малки неуморими кученца, хвърляха сенки по двора и отблясъци по прозорците.
Напълниха си джобовете с болкоуспокояващи и други медикаменти от първа необходимост, които не трябваше да се смесват с алкохол, нито да се превишава предписаната доза. Понякога това беше по-добре от нищо. Друг път беше най-доброто, което можеха да използват през някои месеци на скръбен глад, или пък служеше за разменна монета — Дани Кларанс ги спукваше, добавяше малко спийд, правеше желатинови капсули и ги продаваше в кутии от по десет на хора, които работеха на пазара за дискове и гълтаха каквото и да е, толкова тъпи и суетни бяха.
Изпразниха няколко чекмеджета, после се отправиха в полумрака към кабинета на медицинската сестра, като пътем задигаха по нещо дребно.
Тук размениха доволни погледи, защото всичко вървеше както трябва. Бяха се навели, Мишел носеше пола и Андреас се загледа в краката й, в светлите й памучни гащички, та трябваше да го разтърсят, за да продължи нататък.
Стигнаха до фоайето. Домакинството беше в дясното крило, след конферентната зала. Еви беше изчислил, че сумата, която смятаха да свият — минималния оборот от няколко хиляди евро, — бе по-малка дори от таксата, изисквана от учениците за един срок, но този вид разсъждение не тежеше на кантара. Нямаха нужда да се сърдят на когото и да било, за да правят това, което правеха.
Касата, която не беше много по-голяма от кутия за обувки и имаше смешна алуминиева ключалка, бе прибрана в метален шкаф, чиято врата се нагъна като акордеон, когато Еви я отвори с лоста — истински боклук, какъвто продават в големите магазини.
Вътре имаше малко повече от хиляда и двеста евро. Слаба работа. Но Еви се чувстваше щастлив, че държи тези пари, че ги усеща в ръката си, защото те не падаха от небето, нито излизаха от чантата на майка му, а по някакъв начин ги беше спечелил с труд — с радост щеше да ги даде на Габи Гарлич и това го изпълваше със задоволство.
— Дали да не наминем към Анаис? — предложи Мишел, докато Еви тикаше парите в джоба си.
Като се обърна към нея, Еви срещна погледа на Андреас, който проблесна злобно.
Разбиването на апартамента на Делакоста можеше да им навлече сериозни неприятности, но възбудата им нарасна — ето нещо, което им харесваше, нещо рядко, което нищо не можеше да замести.
Като почти се блъскаха, те излязоха на двора, където небето беше съвсем потъмняло. Вятърът се въртеше в мрака, черният силует на сградите се открояваше в гробовната светлина на внезапно падналата, но все още лека мъгла. Мишел ги помоли да поспрат, за да си завърже обувките. Огледаха фасадата, зад която се намираше апартаментът на Анаис и семейството й, надникнаха и в гимнастическия салон.
Винаги беше интересно да се види как се справят старите.
Купонът се вихреше зад една въртяща се врата, която гледаше към баскетболно игрище, изцяло финансирано от реномирана марка очила и от плодовите сокове „Тропикана“. Вдясно се намираха съблекалните и душовете. Вляво някакъв закръглен тип беше опънал жена по чорапогащи и блуза. Друг един, и той по-скоро дебел и леко плешив, беше клекнал отдолу и я лижеше с плам. Почти до тях видяха пазача с две към шейсетгодишни жени — тримата се валяха върху мокета, подарен от родителския комитет, грухтяха, пъшкаха, кефеха се, наричаха се с какви ли не имена и се чуваше как лактите и коленете им се плъзгат по синята материя, която лъщеше от течностите им, докато в това време от тоалетната излязоха други трима, хванали се под ръка, доста пияни, и се присъединиха към групата.
Във въздуха се носеше неприятна миризма или по-скоро особено неприятна смесица от миризми. Еви и приятелите му стояха до вратата, в сянката на един кон с гривни, и затаиха дъх, когато един тип със стон изхвърли семето си право в косата на някаква жена, която се поколеба, после се закикоти.