Андреас долепи чело до челото на Еви, после отиде да отвори прозореца. Не само на Еви не му достигаше въздух. Острата миризма на White Widow се смесваше с уханието на жасмин. Обстановката напомняше за някои вечери, когато Лиза им позволяваше да изпушат по цигара с нея и приятелите й — преди Лиза да се превърне в достойна дъщеря на родителите си. Напомняше им за някои хубави моменти, напомняше им за благоговението, което Еви изпитваше към сестра си — идеята, че може да има нещо общо със смъртта й, изглеждаше на Мишел абсолютно гротескна, абсолютно невероятна.
Не си падаше по Еви, въпреки че той беше по-красив и по-тайнствен от Андреас и се държеше малко по-меко с нея. Но изпитваше към него истински приятелски чувства и би приела например да седне до нея, да постави глава в скута й и да постои така, докато се почувства по-добре. Еви несъмнено имаше нужда точно от това, мислеше си тя, само дето беше неосъществимо.
Не биваше да се заседяват в тази стая. Не биваше да се настаняват вътре и да забравят, че нарушават някои правила.
Излезе при тях на балкона. И тримата бяха здраво надрусани и плетяха крака. Но пък какво небе, каква феерия в звездното небе с тази кавалкада от облаци, които препускаха към края на нощта. Топлият вятър свистеше в двора, с вой се увиваше около сградите, а капакът на библиотеката и ветропоказателят скърцаха и похлопваха в такт. После вятърът внезапно отслабна, после съвсем утихна — само няколко листа тихо се завъртяха за последен път.
Инстинктивно се дръпнаха, когато от вратата на гимнастическия салон се показа светъл четириъгълник и в него се появиха мъж и жена, които се заливаха от смях. Тя беше по сутиен. Той държеше в ръка газова лампа и членът му се полюшваше между краката като малко одрано животинче. Бяха пияни като талпи. Двамата застанаха до глицинията, която се изкачваше по улука и вълнообразно пълзеше под стряхата, и бързо се разбра, че са се хванали на бас.
Две струи димяща урина описаха полукръг и се разплискаха в двора, докато двойката зловещо цвилеше и се оригваше.
Трудно беше да се каже кой от двамата е по-добър.
Във всеки случай мъжът се обърна и взе да пикае върху крака на жената, която вдигна поглед и учудено го изгледа.
— Ама Жилбер, е, хубава работа, Жилбер, ама какво правиш? — изкикоти се тя.
След което на свой ред се завъртя и му го върна тъпкано. И двамата грухтяха като прасета, поведени на заколение. Бяха се вкопчили един в друг и за малко не паднаха, което удвои радостта им. После се опитаха да се съвкупят прави, със свити колене, опирайки се на стената, за да запазят равновесие, и отново започнаха да грухтят и да потръпват с ноздри. Краката им лъщяха, все едно че бяха обути в найлонови чорапи. Двамата шляпаха в локвата урина със синкави краища.
Горе на етажа тримата гледаха с разширени зеници, но представлението им изглеждаше доста отблъскващо. Не можеха да обяснят защо, освен може би, че моментът не беше подходящ.
Вече не си спомняха дали са имали лоши намерения, когато нахълтаха в стаята на Анаис — например всичко да изпочупят или да покрият стените с мръсотии. Вярно е, че си поделиха резервата, но иначе не наложиха на Анаис наказанието, което заслужаваше за това, че непрекъснато им досаждаше, проявиха милосърдие. Нещо повече — подредиха стаята, поставиха всяко нещо на мястото му. Без да се договарят, прибраха сапуните в гардероба, реликвите в чекмеджетата и отново огледаха двора, за да видят дали пътят е свободен.
Трябваше спешно да сменят въздуха, ако не искаха да се влачат из стаята до зори след всичко изпушено. Но трябваше да изчакат да се разкарат двамата влюбени, да приключат с пълзенето на четири крака и с мученето. Еви вече едва издържаше.
Пое си дъх, сякаш бе прекарал под вода поне две минути. Мишел вече не се питаше какво му става. Както и не се тревожеше за стомашните спазми на Андреас и за екземата, от която самата тя страдаше, откакто майка й отново се бе омъжила. Според нея трябваше да са благодарни на Провидението — можеше да е и по-лошо.
Във всеки случай, щом вратите на гимнастическия салон се затвориха, Еви се втурна вън от стаята и тичешком слезе по стълбите.
Гърдите му бяха стегнати като в менгеме, мрак изпълваше главата му. Веднъж Лиза на игра го беше душила с един чорап и той изгуби съзнание, но си спомняше, че точно преди това бе изпитал същото усещане за стягане, последвано от мрак.
Влезе в гаража на Делакоста точно когато Андреас се появи горе на площадката, отблъсна Мишел и взе да ругае през зъби. Падна, естествено, изтърколи се по стълбите.