Мишел му помогна да стане, беше леко замаян.
Пътеката, в която се бе спънал, смекчи удара, а долу го пое дебела изтривалка, но въпреки това не се бе напълно съвзел, когато влезе при Еви в гаража на Делакоста.
Еви стоеше с гръб към него в дъното на помещението, до тезгяха, над който върху етажерки бяха наредени кутии, гърнета, бидони, кабели, удължители, инструменти, буркани, и явно правеше нещо.
Разнасяше се силна миризма на терпентин.
Еви се опитваше да натика един парцал в гърлото на пластмасова бутилка, върху която беше написано „запалителна смес“, но действаше крайно несръчно. Дали заради двата джойнта, които беше изсмукал до последната капка, или пък, как да разбереш, заради този бяс, който понякога бе неспособен да контролира? Във всеки случай явно не му беше ден, жестовете му бяха трескави и пръски от течността обсипваха тезгяха.
Андреас също беше друсан, но не толкова.
— Разбих си мутрата — обяви той.
Еви не отговори. Държеше отвертка и се мъчеше да вкара парцала в бутилката. Мишел мрачно го наблюдаваше. Само преди няколко години още си играеха на различни игри, катереха се по дърветата, бяха хлапета, които не си представяха какво ги очаква, мислеше тя.
Андреас беше впечатлен. Опита се да разхлаби яката си, тъй като гърлото му беше пресъхнало. Обикновено той беше инициаторът на най-радикалните действия — захарта в резервоара на Джудит Беверини, плъховете, пуснати в един магазин за подправки в центъра на града, петте бидона течен сапун, изсипани в басейна на близначките Фон Дъч, свинските черва, хвърлени в двора на Форвилови, повреждането на душовете в училището — а ето, че сега стоеше, почесваше се и ядно мислеше: „Тоз дивак е по-откачен и от мене.“
Но всичко това продължи не повече от секунда.
Еви мина покрай него, без да го погледне, с бутилката терпентин в ръка. Андреас си помисли, че бяха сбъркали — не трябваше да говорят за Лиза на такова място и при такива обстоятелства. Ако искаха Еви съвсем да превърти, не биха намерили по-добър начин.
Андреас най-добре разбираше проблема. Бавачките им ги бяха запознали като съвсем малки и ги бяха зарязали в пясъчника, а това създава връзки. Затова Андреас ни най-малко не се учудваше от развитието на нещата, никак даже не беше изненадан. Никой не знаеше по-добре от него на какво мирише цялата тази история с Лиза.
Спряха насред двора. Докато Еви търсеше запалка в джобовете си, Андреас гледаше като хипнотизиран сенките им, които се очертаваха на лунната светлина върху фасадата на салона. После се сепна.
— Губиш самообладание, човече. Губиш самообладание — прошепна той, докато Еви неуспешно щракаше със запалката, от която излизаха само искри заради вятъра.
Еви му хвърли само кратък поглед. Беше побелял. Не изглеждаше добре. Понякога тъкмо това беше проблемът с White Widow — тласкаше ви точно накъдето не трябва. Андреас почти си представяше високите пламъци над гимнастическия салон и едрите заглавия във вестниците на другата сутрин.
Когато Еви запали парцала, Мишел приглушено извика. Нейна беше прекрасната идея да посетят Анаис, нали? Да, да, но колко съжаляваше сега, колко я беше яд, че приключението им придобива такъв развой. Майка й ще я убие, със сигурност. Марлен Арамантис ще я нареже на малки парченца.
Ръката на Еви се разгърна като пружина. За да я спре, Андреас хвана бастуна си с две ръце и замахна в обратната посока.
Ръката на Еви сякаш бе поразена от тежка херния, но не беше счупена. Дани Кларанс я прегледа по-внимателно веднага щом слязоха от колата.
Разсмиваха го тези деца. Бяха направо комични. Щеше му се да е бил там, когато двете момчета са кръстосвали саби в двора, докато една бутилка със запален терпентин се е въртяла в пространството. Това поколение, казваше си той, са истински марсианци, приземили се на враждебна планета, която не е създадена за тях, която ама никак не им симпатизира.
Бяха се пльоснали в старите му кресла, на старото му канапе с още омекнали крака, а Дани се потупа по бедрата и извади от хладилника бира. Наистина го разсмиваха. Не си даваха сметка, че са извършили нещо незаконно, че могат да ги упрекнат в каквото и да било. Наистина бяха побъркани. Дали не злоупотребяваха с дрогата? Дали не употребяваха прекалено и прекалено често? Дани не можеше да прецени. От време на време се опитваше да им внуши да внимават с някои от продуктите, които им продаваше, но имаше чувството, че говори на стената.
Можеха да са негови деца. Тази мисъл никога преди не го бе осенявала, а днес му минаваше през ума всеки път, когато ги погледнеше. Това би изисквало много време, много усилия, много неприятности, а никога не бе желал да има жена вкъщи. Пък и вече бе твърде късно за това.