По това време Роз гледаше сериала си в спалнята и бащата и синът можеха да поговорят на спокойствие например за политика, защо не, за жени, за проблеми с еякулацията, за пари, но в случая нямаше много място за оптимизъм.
Андре стискаше зъби. Не отричаше, че ги е стискал, кажи-речи, през целия си живот, от момента, когато — нещастен безумец! — си бе взел жена и на бърза ръка й бе направил дете — на младини чукаше Роз по шест пъти на ден, — преди да разбере, че е роден за ергенски живот. Стискаше зъби, когато се сетеше за силите, които бе изразходвал за тази жена и детето й, за целия този жизнен сок, който бяха изстискали от него — и какво бе получил в замяна? Получил ли бе поне едно „благодаря“?
Тъкмо си представяше как застава на колене между бедрата на Джина и облизва потръпващия й италиански анус, когато Еви се появи горе на площадката.
Андре се питаше как това момче запазва душевното си равновесие в подобна среда. Плодът още не изглеждаше развален, но наоколо бушуваше буря, която всеки момент можеше да го връхлети и отнесе, ако не внимаваха.
Андре Трендел имаше чувството, че поддържа добър контакт с внука си. Намираше го все пак прекалено затворен, прекалено непроницаем за заобикалящия го свят — качества, които не се бяха променили през годините и които смъртта на Лиза бе затвърдила.
Проследи момчето с поглед — дори в походката му имаше нещо неуловимо, тайнствено, да не кажем съмнително. Докато слизаше по стълбите, се оглеждаше, сякаш проникваше във вътрешността на джунгла.
Андре машинално се сви, за да види какво ще последва — методът се бе оказвал ефикасен, когато трябваше да открие някое скривалище на Ришар и да го пипне на местопрестъплението, след като мръсникът се бе клел в децата си, че вече не взима нищо.
Както и да е, Еви се насочи към огромния хладилник и го отвори.
— Бира? — възкликна Андре зад гърба му. — Бира, момчето ми? На твоята възраст? Ама какво става в тази къща?
Еви се обърна и го изгледа смаяно.
— Мислиш ли, че съм давал на баща ти да пие бира на твоята възраст? Не съм, разбира се. На твоята възраст? Не, със сигурност. Същото е и за цигарите. Знаеш ли, не се обиждай, но някои изследвания са доказали, че мозъкът ти още не е напълно развит, не си измислям и че следователно не можеш да знаеш кое е добро и кое не за теб. Съжалявам, но е така. Затова ние, възрастните, трябва да бъдем бдителни и да ви сочим пътя, както по-късно и вие ще го сочите на децата си.
Еви мълчаливо огледа двете кутии, които държеше в ръка, и си помисли, че може би става дума за шега, за някакъв специален майтап.
— Какво става? Проблем ли има? — попита Ришар, който се появи точно в този момент с вече пламнал поглед.
Еви се възползва, за да се измъкне, тъй като не искаше да става причина за скандал заради две нещастни бири, които щяха да се стоплят, ако още се мотаеше.
Качи се в стаята си, където го чакаше майка му.
Това вече не беше жената, с която се бе разделил преди малко, а актриса, опитваща се да завладее пространството, да разпростре пипалата си навсякъде. Лежеше на леглото, подпряна на лакти, и го изчака да се приближи, без да го изпуска от поглед. Напомняше му Лиза, напомняше му въздействието, което Лиза оказваше върху него само като променеше посоката на погледа си.
Със сестра си никога не бяха стигали съвсем до края. Никога не го бяха правили, ако трябва да сме точни, но бяха плували един до друг в толкова мътни води, че разликата едва ли се забелязваше с просто око. Във всеки случай, когато Лор се снимаше, му се случваше да не я схваща като своя майка и да се възбужда също като милионите тъпанари, които гледаха филмите й.
Лор носеше къса пола, краката й бяха гладки, дълги и загорели и, естествено, на Еви не му трябваше много, за да си спомни с всички подробности разговора й с Джудит Беверини и да си пусне забранения за малолетни филм.
Ако трябваше да е честен, би казал, че не вижда разлика между майка си и коя да е курва — курва, чиято хубост му се струваше утежняващо вината обстоятелство. Онзи от „Медиа Макс“ не беше първият. Поведението, което бе избрала Лор — да наказва Ришар, като спи с други мъже, — никога не бе срещало одобрението на Еви, макар че тя по различни поводи се бе опитвала да накара децата си да застанат на нейна страна. Лиза по-лесно възприемаше аргументите й, разбира се, по-склонна беше да удря Ришар под кръста, докато се лекуваше от наркоманията си.