Този следобед, наведен над мивката, Еви миеше лицето си след дълъг труд между бедрата на своята дулсинея и си мислеше, че тази практика не е сексуално отношение и може да се смята за подарък от негова страна, за израз на признателност, доказателство за преданост, за твърдо намерение да й направи живота възможно най-сладък.
Тя приемаше да не го смуче в замяна, след като той не държеше на това, и явно бе загубила всяка надежда да разбере каква муха е ухапала това момче с приказките му за чистотата на отношенията и за мръсотията на секса. Иначе беше чаровен, грижлив и успяваше да я изпразни въпреки проклетия прах, станал прекалено добър, откакто бяха възстановили производството в Афганистан, ако можеше да се вярва на Дани Кларанс, а истината бе, че Дани Кларанс следеше от доста близо тресавището, в което пак бяха затънали западняците.
За съжаление не беше без пари и това всички го знаеха.
Габи твърдеше, че парите идват от баба й, но освен Еви кой ли й вярваше? Освен Еви, който ги задигаше откъдето можеше — джобовете на баба му и дядо му бяха добре дошло разширение на ловната му територия, — за да купи най-обикновена доза, кой й вярваше?
Всъщност Еви се разминаваше с истината — той силно подценяваше консумацията на Габи. Тя употребяваше три пъти повече, отколкото той си мислеше, три пъти повече, отколкото признаваше ей така, между другото, сякаш, за да се убеди, че няма проблеми, но тази гадост беше толкова ефикасна, така добре запълваше празнотата, която помрачаваше живота на всеки нормален човек, че да се бори срещу нея се оказваше невъзможно или крайно недостойно, крайно вулгарно.
Тежко й беше, че само тя от тримата е останала, по-тежко, отколкото си бе представяла, въпреки искрящата есен, от чиято прелест не съм описал и една десета, толкова се старая да не нарушавам стройността на повествованието само за да задоволя личния си вкус — Еви и някои други биха могли с право да ме упрекнат, че се самоизтъквам в една история, в която ролята ми се свежда до това, да си водя бележки, да излагам фактите, да проверявам имената на птиците или растенията. Но както и да е. Значи Габи се протягаше на леглото все още влажна, с добре излъскана цепка от милия й слуга, който в момента си плакнеше устата с ярко червена тоалетна вода, когато на вратата се позвъни.
Беше Дани Кларанс. Мамка му! Дани Кларанс. Габи се отмести от шпионката и се обърна към Еви, който бе замръзнал на вратата на банята с издути бузи и вдигнати вежди. Направи му знак да не вдига шум. Отново се позвъни. На прозореца спокойно се вееше тънко бадемово зелено перде, полюшвано югоизточния вятър. Иначе нищо не помръдваше — Дани в коридора, Габи, наострила уши, гола като пушка, с пръст на устните, и Еви, на километри от реалността, съвсем унесен, с бузи, издути от ухаещата на карамфил течност.
Измина цял век, преди досадникът да се реши да си тръгне.
— Питам се кой ли е бил — заяви Габи. Еви сви рамене. Как да отговори на този въпрос? Върна се в банята и се изплю в мивката.
— Не видя ли кой е? — попита я в пристъп на здравомислие, което не го обземаше прекалено често.
— Нямаше да те питам, ако бях видяла.
— Разбира се. Окей.
— Помисли малко. Освен, ако не мислиш, че крия нещо от теб. Еви? Това ли е?
— Не, нищо подобно. Не съм искал да кажа това. Просто, понеже погледна през шпионката, та реших…
Габи беше разочарована, че Еви взима всичко, което види, за чиста монета и не се поколеба да му го каже, като в същото време облекчено въздъхна — бяха на ръба на катастрофата.
— Погледнах през шпионката и какво от това? Какво от това? Лампите в коридора не светеха. Коридорът беше тъмен, ако искаш да знаеш. Просто е.
Не беше сложно наистина. Дани Кларанс бе един от онези, които се ползваха с благоразположението на Габи, с тази разлика, че й плащаше направо в стока, както беше плащал на Лиза навремето, разнообразявайки вечерите им с вещества, които не бяха без пари. Беше изумително просто.
Да си на осемнайсет години и да си хубава опростяваше доста неща — повечето обитатели на хълма бяха почтени бащи на семейства, но немалко от тях слагаха парите на масата веднага щом някоя хубавица им покажеше бедрата си. Парите бяха последната им грижа, толкова бяха жадни за нещо свежо, за гладка кожа, за нежна розова плът тези хали, тези копелета, тези оплешивели типове, които ги обладаваха кучешката, тези противни старчоци, които носеха тъпите си мокасини на бос крак.