Но Габи не се оплакваше. Важното бе да се снабдява с дрога редовно и да намира легло, в което да се изтегне, когато вълната я издигнеше до тавана, легло, върху което да се просне, когато едва се държеше на краката си и се отдалечаваше от света без ни най-малко съжаление.
Патрик беше изчислил, че с една свирка например можеш да си доставиш дрога за целия уикенд. След упражнението, което траеше само няколко минути, човек можеше да се кефи в продължение на четирийсет и осем часа.
Само трябваше да внимаваш. Да проявяваш минимална дискретност, ако искаш всичко да е наред. А не да се появяваш посред бял ден, без да предупредиш, когато другият не е сам.
Габи отпусна рамене. За момента нямаше желание да си усложнява живота. Казваше си, че Еви й върши идеална работа. Чувстваше се добре с него. През повечето време. Вярно, не беше забавен. Но не можеше да има всичко. За момче на четиринайсет години Еви беше по-скоро развит, добре се справяше с лизането — Лиза го бе инструктирала — и струваше повече от някои по-възрастни типове не само в това отношение въпреки понякога странните си идеи.
И тя като него смяташе, че сексът не е всичко. Все по-малко се колебаеше, когато трябваше да избере между чукането и друсането; и когато Еви се появеше с малкото си пликче, с малкия си подарък в ръка, купен на цената на златото от този плъх Дани Кларанс, не можеше да се въздържи да не го прегърне, да не го притисне до себе си с обич, още повече че предпочиташе удоволствията на клитора.
Сметна за по-разумно да смени въздуха през останалата част от деня.
Облече се, докато той миеше съдовете, останали в мивката след няколко самотни вечери — ужасно скучни и изпълнени с призраци. Обичаше да прекарва нощта у Еви, на хълма, в стаята му, насред шумовете, долитащи от гората, да се унася пред пламналия хоризонт или да пълзи по килима, за да поеме още по-радикална доза.
Като помислиш, ако зависеше от нея, нямаше да си покаже носа вън от стаята на Еви, нямаше да излиза от нея, без съжаление щеше да се откаже от всякаква свобода заради този затвор. Без колебание. Прахът. Изгледът към гората. Мастурбацията. О да, без сянка колебание. А и да си обект на истинско обожание, когато някои харчове те принуждават да преглътнеш самолюбието си — нима това беше без значение?
Хванаха последния, практически празен автобус, когато слънцето изчезваше зад билото. Миг преди да се затворят вратите, някой скочи вътре.
— За малко да ме изтървеш, Дани — подхвърли шофьорът, като подкара по пътя към хълма.
— Гледай си пътя и не се занимавай с мен — изсмя се Дани, чието лице лъщеше, сякаш бе излязъл от фурна. — Не ми досаждай. Благодаря.
После се обърна към Еви и Габи, които се бяха настанили в дъното, и широко се усмихна, като се вкопчи в една дръжка, за да запази равновесие.
„Мамка му!“ — каза си пак Габи, като забеляза, че на всичкото отгоре е пил.
Вонеше на алкохол. Отпусна се на една седалка пред тях и дъхът му овоня целия автобус.
Със старомодната си конска опашка в стил Карл Лагерфелд и редките, залепнали за черепа му коси, с маратонките и развлечените фланелки Дани Кларанс не приличаше на преуспял бизнесмен. Което доказваше, че не е глупав.
По същия начин рядко гледаше жена в очите.
— Ей, влюбените, как я карате? — захили се той.
Еви и без това не си падаше по него. Не очакваше кой знае какво от човек на възрастта на Ришар, който все още четеше „Плейбой“ или нещо подобно с учудваща упоритост.
— Ей, откъде идвате? — продължи Дани. — Ей, влюбените, къде се бяхте скатали?
— Хайде, Дани, що не ни оставиш на мира? — въздъхна Еви.
Въпреки че беше доста пиян, Дани Кларанс усети, че бузите му пламват като от здрав шамар.
— Не ми говори с този тон, става ли? Хич не ми харесва.
Дани смяташе, че тези хлапета му дължат, ако не приятелство, то поне уважение. Не им беше баща, но можеше да им бъде. И вярно, чукаше ги и ги снабдяваше с дрога, но не би позволил на никой да поставя под съмнение добрите чувства, които изпитваше към тях. Особено към Еви, когото познаваше от времето, когато хлапето ходеше по къси панталонки и когото се бе опитвал да поободри през някои дни, като наминаваше да ги види с Лиза, докато Ришар се лекуваше в клиника, а Лор се вихреше под прожекторите. На него, на Дани Кларанс, му бе домъчняло за децата. И те му дължаха уважение в замяна, дори да беше пиян, дори да беше на път да им се издрайфа в лицата — че заради алкохола в кръвта, а заради обзелия го гняв.