За да го вразуми, Андреас успя да убеди няколко студентки да се позанимаят с Еви срещу заплащане, преди да е изгубил всякакъв интерес към секса. Напразно. Беше се съвсем скапал, откакто нямаше новини от Габи.
На един купон у семейство Арамантис така се беше натряскал с пунш и транксен, че се наложи Андреас дискретно да го измъкне от градината и да го заведе у тях — и да го завре с дрехите под душа, докато дядо му, за когото казваха, че вече изобщо не спи, се помотаваше по пантофи пред вратата и питаше дали всичко е наред.
Друг един път взе да си удря главата в стената на стаята си под една от снимките на Габи, не много силно, но в продължение на поне половин час според Джина, която реши, че има проблем с радиаторите — дум, дум, дум. На челото му излезе огромна яркочервена цицина, до която Лор и Андре не посмяха да се приближат, след като той грубо ги прати по дяволите с техните помади. Истината е, че за състоянието му нямаше лек.
Повечето от свободното си време прекарваше на платформата сред листата, завърнал се в изходната точка с допълнителна рана, чиято дълбочина още беше неизвестна. Междувременно бе настъпила истинската есен и понякога горе духаше доста студен вятър по мнението на Андреас, който не се боеше, че ще си счупи врата за втори път, и идваше да прави компания на бледия си приятел, и по мнението на Анаис, която, за да избяга от самотата си, решително доверяваше килограмите си на стъпалата от старо дърво.
Но мигар Еви се страхуваше да не хване хрема?
Питам се какво би станало, ако Лор не снимаше филм и ако не беше най-малкото доволна от това, че отново живееше, както непрекъснато повтаряше. Дали щеше да бъде смазана от събитията, или направо щеше да избухне? В случая изглеждаше просто замаяна и замайването й продължаваше, обливаше я като чиста и хладна вода, от която не можеше да изплува.
Еви забеляза само, че Лор си гризе ноктите. Но тъй като още не си хапеше лактите, се отказа да разговаря с нея и я остави на грижите на Ерик Дюнкала.
— Всяка сутрин — сподели той с Еви — се моля да е на линия и се притеснявам до смърт, можеш да ми вярваш. Възхищавам се от куража й и се надявам да издържи. Надявам се да не рухне преди края на снимките. Разбираш ли, ако това се случи, последствията ще бъдат толкова отрицателни, че направо не ми се мисли. Би било ужасно. След цялата енергия, която влага. След това изумително завръщане. Би било сякаш цялата несправедливост на света се е стоварила отгоре й. Бе било много тежко за нея.
— Но какво да направя аз? Какво искаш от мен? Като че ли мога да направя нещо… Какво? Нямам нищо общо с това, човече… Какво?
Ерик носеше чанта, която бе оставил на пода в краката си. Наведе се и извади кутия, украсена с красива златна панделка.
— Това са любимите й шоколадови бонбони — обяви той и подаде кутията на Еви. — Мисля, че би трябвало да й ги подариш. Много би оценила подобен жест в този момент… Ще й стане много приятно от вниманието.
Този път, след верандата, Андре бе решил да пристрои спортна зала към къщата на сина си и официалният повод за гостуването му беше да наблюдава как вървят работите — а те вървяха добре, между другото, въпреки досадното присъствие на стария маниак.
Без особен ентусиазъм Ерик кимна към Андре Трендел, който надзираваше разтоварването на огледалата, предназначени да покриват вътрешните стени.
— Защото не мога да разчитам на него да разведри обстановката — въздъхна той. — Кажи ми сега — има ли някакви новини?
Не, нямаше новини. Инспектор Някой си се обаждаше всяка вечер, смъкваше си ципа, щом Лор вдигнеше телефона, и лъскаше бастуна, щом чуеше гласа й, но нямаше никакви вести от Ришар, които да й съобщи, само се опитваше да удължи разговора.
— Щастлив съм, че мога да направя това за вас — уверяваше я той и се опитваше да улучи отвора на една книжна кесия, извадена от кошчето за боклук.
— Много сте мил, инспекторе.
— Знаете ли, съпругът ви се е побъркал. Според мен напълно е превъртял. Нима се надява да намери нещо, което да може да се сравнява с вас? Любопитен съм да узная.
Лор мислеше, че инспекторът има дихателни проблеми, докато той беше още млад човек, който не икономисваше спермата си, и бе голям любител на зрели и известни жени, като например Къртни Лав, чиито координати така и не успя да открие. Когато затвореше, когато тишината заместеше дрезгавия му глас, Лор се оглеждаше и си даваше сметка, че е сама със свекър си, и с невероятно усилие успяваше да задуши писъка, който се надигаше в гърлото й.