Потупа я по бузите, но тя дори не отвори очи. Само изстена. Увери се, че засега не е необходимо да вика пожарникарите, и се изправи с гримаса заради бъбреците си.
Не трябва да се оплаква, каза си. Лор явно не бе на себе си, но това все пак не беше голямата катастрофа, от която се боеше.
След изчезването на Ришар имаше няколко разбираеми реакции — счупени мебели, две-три нервни кризи, опит за опустошаване на кабинета на Ришар и други дреболии, които не заслужаваха да бъдат споменавани и като цяло бяха желателни. Защото благодарение на тях Лор издържаше на напрежението, предпазваше се от фаталния жест, до който много хора в нейното положение биха прибягнали.
Като виждаше обградилите я сенки, Андре можеше само да я насърчава да следва този път, пътя на изразяването на чувствата. Повръщането беше едно от неудобствата в това отношение, но Андре все още не знаеше подходящ и елегантен лек за спасяване от тази лавина от неприятности — след изчезването на Ришар последната бе регресията на сина му, о, момчето наистина започваше да превърта и щеше да възникне сериозен проблем, ако не се вземеше в ръце.
Имаше с какво да се хвърли във въздуха планетата в замяна на малко въздух — Андре знаеше за какво става дума, тъй като бе виждал тази река от страдание да преминава през кабинета му с всичките трупове, с всичките очукани черепи, които влачеше, така че отвращението му от мръсотията, в която Лор се валяше, не беше дълбоко, нямаше особено значение.
Тъй или инак, Андре се поколеба. Трябваше да я докосне. Съжаляваше, че не си е сложила поне едни гащи, без впрочем да е сигурен, че би се почувствал по-добре. Трябваше ли да я насапуниса?
Ама че глупост. Глупаво бе да мисли за подобни неща. Във всички случаи щеше да направи необходимото. Със сигурност нямаше да се изниже само защото се е сблъскал с донякъде шокираща ситуация. А и в края на краищата не беше чак толкова изостанал, дори бе способен да посрещне с усмивчица дребните неприятности като тази, които животът забъркваше и сееше по пътя му.
Плесна я още няколко пъти, за да му е чиста съвестта, разтърси я, повдигна клепача й, повика я. Никакъв ефект. Беше настръхнала — кожата на ръцете и бедрата й приличаше на кожата на оскубано пиле. Косата й се бе слепнала. Задникът й бе потопен в прозрачна локва. Помръдваше леко глава. Той се наведе, прекара едната й ръка върху врата си, хвана я под коленете и стискайки зъби, се изправи, молейки се да не се сецне.
После я постави във ваната. И при тази маневра гърбът му можеше да се прекърши като разяждана от червеи греда, но Андре отърва кожата, само сърцето му се разтупа.
По пижамата му останаха лъскавите и лепкави следи от транспортирането. Не се изненада. Но не беше много приятно. Отвори прозореца. Къщата беше тиха, луната светеше над хълма, над пустите околности, над реда ели, които блестяха като саби по пътя. По този път Ришар бе отпратил преди месец на волана на своя болид, напускайки жена, къща, дете, без да даде никакво обяснение и за пореден път оставяйки на баща си да оправя бъркотиите му вместо него, да плаща сметката вместо него, да носи товара вместо него, както обикновено, както неведнъж, както отново и отново, гадният мръсник.
При тази мисъл Андре отново кипна, с наведена глава, стиснати юмруци, поклащайки се над Лор — нещастната, изглеждаше толкова безсрамна, докато тихо стенеше във ваната. После се овладя и бързо грабна една четка с дълга дръжка, с меки косми, след това откри сред разнообразните шишета и шишенца ароматизиран течен сапун.
Даде й последен шанс да се съвземе и да извърши операцията без негова помощ — взе подвижния душ, пусна водата и с твърда ръка я обля от главата до краката, но с топла вода и слаба струя, за да не я нарани, защото ужасно му беше жал за това нещастно същество.
— Лор? Хайде, миличка. Хайде да се събуждаме. Обаче не, тя не се събуждаше и нищо не можеше да се направи. Едва открехна помътняло око, докато й обличаше комбинезона през главата — нямаше как да го направи по друг начин, бе разгледал проблема от всички страни.
— Принуден съм да ви поизмия — заяви той и натисна помпичката на течния сапун. — Но на война като на война, нали така?
Никакъв отговор. „Течно екстази?“ — запита се той.
Всъщност нямаше значение. Не му пукаше. Хич не го беше еня. Резултатът бе налице. Покрусата се усещаше навсякъде. Навсякъде жени се просваха във ваните си и старци им помагаха. Да, така беше. Покрусата не подминаваше практически никого. Никого.
Тези мисли го разсеяха за миг от работата, която вършеше — да прекарва четка с меки косми по женско тяло, но бързо продължи, като едва докосваше гърдите и бедрата на снаха си с неудобното си сечиво. Веднага след това изплакна косите й колкото можа, после ръцете, раменете, колената.