— Ей сега идвам — подхвърли му тя, преди да се залови с Доминик Достал, който получаваше, каквото бе заслужил, и имаше трийсет и шест хиляди причини да се надруса. Скоро от ноздрите му щеше да рукне кръв. И впрочем, ако човек се вгледаше в присъстващите по начина, по който се вглеждаше в тях Еви, той щеше да е поразен от всеобщата пристрастеност към наркотиците и от тревожността, от несъзнателното себепрезрение, които тя прикриваше.
За щастие шумните разговори създаваха впечатление на живот, на топла глъч и неутрализираха неврастеничната отрова, която иначе би потекла от тавана впрочем Еви се намираше навън, в звездната нощ, все още мека и изпълнена с ухания, на които той не обръщаше никакво внимание, тъй като лексомилът и алкохолът започваха да го замайват. Чуваше се и музика, чуваха се смехове, хихикане, неуместно звънене на телефони.
Джудит Беверини носеше прозрачна рокля без сутиен. Тя не вярваше в изчезването, за което говореше Александра и което смяташе за направо изумително — историята за писателя, който се стопява като разтворимо хапче, задето е продал душата си на дявола или на някоя кабелна телевизия. Джудит хвърли нервен поглед към Еви.
— Виж, бъди така добър. Говоря с майка ти.
Гърдите й помръдваха под блузата, така че бе напълно невъзможно да й се отговори, напълно невъзможно да се започне спор с нея.
Често казано, тя му беше противна. Винаги бе усещал, че на тази мръсница мъжете не вдъхват никакви чувства — ако не се смята отвращението. Никой не я принуждаваше да се чука с всички членове на адвокатската си кантора, правеше го доброволно, обаче не пропускаше случай да си отмъсти, удряше и удряше неуморно и особено по главата на Еви и на баща му, които й бяха най-близките съседи и мъчители на най-добрата й приятелка. Така че, като я гледаше как си показва гърдите, как използва това жалко оръжие, направо му се повдигаше.
Освен, ако не му се повдигаше от лексомила. Трудно бе да се каже. Ослепителният образ на Габи Гарлич редовно се появяваше в главата му. Щеше му се да уведоми Джудит, че роклята й е неприлична, че вони на разврат на сто метра разстояние, но думите не идваха.
Лор понечи да каже нещо, но се отказа. Чуваше се Paint in black. „Страхотна музика!“ — би казал Ришар, поклащайки глава в такт. Лор размени поглед със сина си. Тя продължаваше да говори за неизбежното им сближаване, за ситуацията, която щяха да преодолеят заедно благодарение на обичта, на неуязвимата им връзка, дрън, дрън. Беше жалка.
Протегна му ръка, усмихна му се нежно — не, ама сериозно, понякога съвсем не беше на себе си тази жена, наистина, тази непозната жена. На Еви не му се мислеше за годините, които биха последвали, ако Ришар ги оставеше само двамата, за безкрайния сантиментален тормоз, на който щеше да ги подложи, и него, и себе си.
— Ела насам де — настоя тя.
Тъй като той не помръдваше, Джудит то попита какво удоволствие му доставя да се държи като грубиянин. Тази пък говореше, каквото й дойде наум!
Той сви рамене. Разправяха, че като бил малък, й се хвърлял на врата веднага щом се появяла. Обаче разправяха също, че по онова време светът бил по-приятен и по-сигурен и какви ли не още глупости.
Лор въздъхна. Време му беше да се разкара оттам, и то бързо, тъй като с крайчето на окото си видя, че дядо му ги наблюдава — там, до басейна, шейсетгодишната Люсет Форвил здраво го държеше за крака, но той гледаше към тях, неспокойно вдигайки вежда, като Синя каска, изпратена сред диваците.
Направи крачка встрани и се изгуби в тълпата — гостите бяха многобройни, градината обширна, човек за нула време можеше да изчезне зад гъстите храсти и да се скрие от Пиер или Пол. Заобиколи къщата, мина покрай стени, до които се бяха приютили двойки и си шепнеха в сянката на асмата.
По стълбите към кухнята сдъвка още един лексомил, после Андреас му поднесе още едно дайкири.
— Мислиш си, че си загубил вкус към секса — заяви Андреас. — Така си мислиш. Запънал си се.
— Да кажем, че се въздържам. Да кажем, че предпочитам да почакам. Какво ти бърка това?
— Разбрах — изхили се Андреас. — Ти си нейният рицар. Ти си шибаният й рицар. Така ли е?
— Не знам. Не знам дали ми се приказва с умствено недоразвит.
Мълчаливо изпиха чашите си, разсеяно поглеждайки към гостите, които минаваха покрай тях, блуждаеха наоколо, въртяха се насам-натам, препъваха се по скърцащия бял чакъл или се отбиваха в розовата градина. Ставаше късно. Под мишниците на Анаис имаше кръгове от пот. Според нея Мишел се бе качила в къщата да успокои майка си, която внезапно бе рухнала по простата причина, че мъжът й бе задържан не на някакво летище, а в стаята на една секретарка, облечена в кожа, както й бе докладвал наетият преди седмица детектив. И хоп! — Марлен се обля в сълзи и се прибра в стаята си.