— Не казваш нищо! Толкова ли е страшно? Няма да ставам за гледане поне още три дни.
Засмя се. Не се колебаеше да се надсмива над себе си. Заведе я — стискайки зъби, защото тя тежеше, а и трябваше да се бори срещу парализиращото въздействие на лексомила, — заведе я до леглото, което можеше да побере цяла армия, и там двамата си поеха дъх. Проснаха се един до друг и се загледаха в тавана.
— Да ми скрои такъв номер. Осмели се да ми скрои такъв номер — въздъхна тя. — Да ти кажа ли, те нямат спирка. Говоря за тези, чиято единствена цел е да ни накарат да страдаме.
Той поклати глава. Смътно разбираше за какво ставаше дума. Този път тя не дръпна надолу полата си, но това не беше проблем — Марлен бе разстроена, а той скапан. Зад тях пердето танцуваше и в стаята проникваше мирис на пръст.
Тя постави ръка на рамото му и заяви, че знае за Ришар.
— Не съм сигурен, че ми се ще да се върне. По-добре да си стои там, където е.
— Баща ти има ужасна нужда от признание. Това го знаем. Така е. Но все пак това момиче е доста особено.
— Достатъчно бе някой да спомене Габи Гарлич пред него, и той се потапяше в образа й. Беше като океан от лъчиста белота, която го заливаше и отнасяше. Преглътна мъчително.
— Толкова често съм си мислила за теб — подзе тя. — Питах се дали успяваш да управляваш положението, защото аз лично смятам, че това не е възможно. Че положението е неуправляемо. Но ти така добре се справяш. Честно, направо съм изумена. Такова поразително поколение сте. Би трябвало да взимам пример от теб, не мислиш ли?
Странно — лежеше по гръб с ръце, скръстени зад главата, и се виждаше как разговаря с Марлен Арамантис, но устните му не помръдваха и от гърлото му не излизаше нито звук. Тя се надигна на лакът с въпросителна усмивка на уста. Еви добре разбираше, че е объркана от мълчанието му и от липсата на реакция, но нищо не можеше да направи въпреки желанието си.
Тя се сви до него под претекст, че й е студено. Потръпна, макар бузите й да бяха порозовели. Хвана му ръката и я целуна.
Защо правеше това? Той не знаеше, знаеше само, че действията на наранения човек невинаги бяха разумни, така че можеше да му целува ръцете, колкото иска, това изобщо не го притесняваше.
Тя покри ръката му с целувки, целуна рамото му, целуна шията му. В същото време тихо простенваше. Притискаше се до него, гушеше се до него и глухо въздишаше, докато го покриваше с целомъдрени и нежни целувки — макар че устните й бяха доста настойчиви.
Когато си даде сметка, че са тръгнали в неправилна посока — не беше усетил как е станало, кога са преминали бариерата, напротив, всичко бе протекло съвсем естествено, тя го целуваше лекичко и предпазливо, после вкара езика си в устата му, — откри също, че погълнатата отрова напълно го е извадила от строя.
Съдете сами — Марлен го бе яхнала, притискаше раменете му към леглото и бавно и решително се изправяше, устата й лъщеше от слюнката след страстната целувка, а той правеше какво? А? Освен дето като последния глупак си поемаше дъх, какво правеше? Беше ли извикал, скочил до тавана, беше ли се съпротивлявал, борил с нея? Не, просто се надяваше, че някой ще го събуди, ще го разтърси, ще го зашлеви, ще го измъкне грубо от леглото и ще го засили надолу по стълбите, но нищо не помръдваше и гърдите му бяха като стегнати в менгеме.
Тя шепнеше думи, които той не разбираше, легнала отгоре му с цялата си тежест, и той бе неспособен да помръдне и още по-малко да се противопостави на този непоносим натиск. По-точно — бе неспособен да се подчини на собствената си воля. Затова я прегърна с две ръце, докато цялото му същество го подтикваше да скочи и да се хвърли към вратата.
Тя го погали през панталона. Прошепна в ухото му о, горкичкият ми, горкичкият ми, докато той здраво стискаше челюсти. Челото му овлажня. Опитваше се да каже на тази жена спрете, моля ви, спрете вече, но думите засядаха в гърлото му и изведнъж му стана студено, усети, че се вледенява, докато тя победоносно изваждаше члена му и го стискаше в юмрука си.
От този миг нататък нещо като че ли рухна вътре в него, разтвори се някаква пукнатина, по която ледникът се плъзгаше в черната вода. За малко да затрака със зъби — трескаво, — когато половината от члена му изчезна в устата на Марлен Арамантис, която започна да го смуче, и го загледа с неописуемо изражение.
Той отметна глава встрани и отправи поглед навън, докато се случваха тези ужасни и недостойни за него събития.