Подхвана от една страна старият псалт, додаде отсреща с предран глас клисарят, няколко момчето нерешително сдавиха исото и сякаш молитвата на всички трепетно пристъпи към пребледнелите лица на светците, наредени пред олтаря, поде се и като да замря нагоре.
— Паки и паки господу помолим ся! — протяга през олтаря тържествен глас попът.
Всички сякаш се сепнаха, приведоха глава още по-ниско и замислени за греховете си, унесоха се в молитва. Наоколо в задимената черква тук тресне пламък, там се отекне друг, сякаш задавен вопъл откъснат от сърцето на грешник, и вощеници безмълвно заридаят.
Вече хладни морници побиват богомолците всред попотените стени на влажната черква, димът е тайнствено забулил околовръст, из кътовете се плахо спотаява здрача и само треперливият плам на вощениците хвърля мъжделив светлик из полумрака.
А през премрежени високи прозорци отдавна вече трепти на леки лъчезарни криле ясен майски ден, отсам надникне, оттатък надзърне и като да се присмива на смирени богомолци: подмигва си с кандила и светилници, провира се през полилейни билюри, а отскочили от тях няколко морави бои, сякаш пъстрокрили пеперуди, дяволито трептят и се ширят по отвъдната стена. Отвън на моравата се сбират, накрехнали калпаци, вакли момци, стар гайдарин за хоро да главят, че днес е празник за млади, по воля да празнуват! — Още от тъмни зори като вековен оргел сплетоха високи гласове ранобудни петли и тържествен химн се оттекна през дол и бърдо околовръст. След тях из широки двори се поде сдържаната мълва от звънците на пробудени стада; всред зелени дървеса чевръсти птички извиха кръшна песен; сепна се в последна дрямка неверен утренник, па хукна през спотаени в сладък блян листа, скочи сред китни морави и по него извиха кръшно хоро пъстри цветя нанапред…
— И на туй хубаво време ще отида в черкова да се свра!…
— То и за веселба ще ви остане час, цял ден каква ви е работата? Вземни една вощеница, че иди се прекръсти — заподканя стара майка Брайна.
— Не ме познават мен светците! — изкриви врат Брайно. — Ей, като стана като Коста хаджи Стоянов, тогаз сутрин и вечер ще ходя, сега още не съм изпаднал до туй дередже…
Па накрехна калпака и изскокна навън.