Ерик се хвърли напред с пъргавина, която накара всички в салона да възкликнат смаяно. Като мълния проблясна мечът му — бърз и почти невидим, — описвайки широка дъга.
Дънкан едва смогна да вдигне щита си навреме. Зловещ метален звук отекна в сатона.
Подобен светкавичен, силен удар можеше да повали всеки по-слаб мъж на мястото на Дънкан. Самият Дънкан се олюля и падна на едно коляно. Мечът на Ерик изсвистя и се спусна към него с дяволска скорост. Ясно бе, че с този втори удар Ерик възнамерява да сложи край на боя.
В последния момент Дънкан отново успя да вдигне щита си. Но този път той бе подготвен. Докато едната му ръка поемаше удара с щита, другата се завъртя с мощни, отмерени движения.
Чукът поде своята песен.
Зловещото метално бръмчене изпълни залата и накара Амбър да настръхне. Макар че очите й бяха затворени, смъртоносната песен на чука й подсказваше, че Дънкан е удържал на първата, невероятно устремна атака на Ерик.
Очите й все още бяха затворени, когато нов звън на метал върху метал огласи залата. Както преди миг не бе искала да види атаката на Ерик и неговата нечовешка пъргавина, която убиваше със скоростта на сокола, така сега не искаше да вижда Дънкан и чука, въртян с убийствена бързина от необикновено мощната му ръка.
Няма нужда да види смъртта на който и да било от двамата мъже, за да знае, че е мъртъв.
Песента на чука секна, за да се замени с тежък сблъсък на стомана със стомана, който изтръгна ужасени викове от гърдите на останалите в салона. Страховитият удар разцепи щита на Ерик и събори самия Ерик на земята. Той обаче се претърколи и скочи на крака с бързина, която накара Саймън да изругае слисано.
Чукът се спусна отново. Ерик се завъртя, отблъсквайки удара с щита си, и в същото време насочи мълниеносно меча си напред.
Дънкан свали щита пред тялото си, но този път не беше толкова бърз. Като че ли първият удар все пак бе успял да притъпи пъргавината му.
На устните на Ерик проблясна зловеща усмивка. Мечът засвистя, нанасяйки удар след удар по щита на Дънкан, принуждавайки го да заотстъпва назад към стената. Веднъж притиснат до нея, той нямаше да има място да върти чука и страховитото оръжие щеше да стане безобидно като шепа камъчета.
Нов силен удар повали Дънкан на колене. Песента на чука разколеба ритъма си. Ерик се хвърли напред и замахна с меча, готов да разсече противника си на две.
Внезапно чукът бръмна с нова сила. Ала звукът вече идваше не отгоре, а отдолу, на около педя от пода.
Металната верига се уви около стоманените наглезенници на Ерик. Дънкан я дръпна рязко и го простря на земята. Ударът бе толкова тежък, че шлемът излетя от главата на Ерик, а дъхът — от гърдите му.
С дрезгав, победоносен вик Дънкан измъкна бойната си кама и коленичи върху него. Неспособен дори да диша, камо ли да се съпротивлява, Ерик се взря в очите на тъмния воин, който след малко щеше да го убие.
Стоманеният юмрук на Дънкан се извиси над главата му, камата проблясна, стоманеното острие се спусна като мълния надолу. Женски писък раздра тишината.
В последния миг Дънкан отклони ръка встрани.
Камата се заби в дървения под с такава сила, че острието разцепи дебелата греда от край до край и се счупи на две.
— Не мога да убия човек, който ме гледа с очите на Амбър! — изрева яростно Дънкан. — Давам го на теб, Доминик. Стори с него каквото искаш!
Той се изправи и захвърли счупената кама, която се удари в отсрещната стена със сила, достатъчна да строши камък. С едно рязко движение на китката Дънкан дръпна веригата на чука и освободи глезените на Ерик.
Амбър понечи да се втурне към двамата мъже, но Касандра я хвана за ръката.
— Още не се е свършило — каза напрегнато тя. — Сега ще видим дали Доминик льо Сабр наистина е достоен да носи Друидския вълк на наметалото си.
От арфата внезапно се отрони нестроен акорд. Пръстите на Ариана бяха трепнали неволно и това бе единственият знак, че онова, на което бе станала свидетел, я е трогнало поне мъничко.
Доминик измъкна меча си и плъзна върха му между стоманената ризница и брадичката на Ерик.
Двамата мъже се взряха изпитателно, безмълвно един в друг.
— Предпочитам съюз пред погребение — каза накрая Доминик.
— Не — изръмжа дрезгаво Ерик.
— Ако умреш, племенните междуособици ще довършат баща ти. Ще избухне война между Друидския вълк и племената от Севера.
— И първи на бой ще излязат Посветените — обеща Касандра. — Аз сама ще ги поведа!
Никой от хората, които чуха гласа на Посветената, не се усъмни в думите й.
— Вие ще загубите — каза Доминик. — Крал Хенри няма да позволи северните му погранични земи да преминат в саксонски и шотландски ръце.