— А ти какво знаеш за него?
— По тялото му има следи от битки.
— Тъмен воин…
— Да — прошепна Амбър. — Дънкан.
— Значи навярно е жесток.
— Не.
— Откъде си толкова сигурна? Един вързан мъж не може да стори нищо повече от това да се опита да се освободи — било със сила, било с хитрост.
— Аз срязах въжетата.
Касандра нададе тихо възклицание и се прекръсти.
— Защо?
— Знаех, че няма да ми стори нищо лошо.
— Откъде? — Още докато задаваше въпроса, Касандра се досети за отговора и го зачака със страх.
— Както обикновено. Докоснах го.
Сплела ръце, Касандра се олюля като върба, подухната от вятър.
— Когато той дойде при теб — попита тя с напрегнат глас, — вечер ли беше?
— Да — отвърна Амбър.
„Ще дойде той при теб, обгърнат в мрачни сенки.“
— Полудяла ли си? — извика Касандра ужасено. — Да не би да си забравила? Затуй бъди като слънцето, скрито в кехлибара — недокосвана и недокосваща. Забранена.
— Ерик поиска да докосна непознатия.
— Трябваше да откажеш.
— Отказах. Но тогава Ерик изтъкна, че не съществува човек на неговата възраст, който да няма име. Затова предсказанието няма да…
— Не се опитвай да учиш един сокол да лети — сърдито я прекъсна Касандра. — Знаеше ли мъжът името си, когато се пробуди?
— Не, но това може да се промени всеки момент.
— Пресвета Богородице, отгледала съм една безразсъдна глупачка!
Амбър искаше да се защити, но не можа да измисли какво да каже. Когато не беше до Дънкан, безразсъдството на поведението й я ужасяваше.
Ала беше ли до него, всякакво друго поведение бе невъзможно.
Двете жени се обърнаха като по команда, за да се върнат в къщата. И като по команда се заковаха на място.
На няколко крачки пред тях стоеше Ерик.
— Гордееш ли се с постъпката си? — кисело го попита Касандра.
— Добра вечер и на теб — каза той. — Какво съм сторил, та да бъда тъй жестоко пронизан от острия език на една Посветена?
— Амбър е докоснала мъж без име, който е дошъл при нея обгърнат в мрачни сенки. Донесен, би трябвало да добавя, от един млад титан, в чиято глава има толкова мозък, колкото има и у една каменна стена!
— А какво трябваше да направя? Да го изкормя като пъстърва за осоляване?
— Можеше да изчакаш аз да…
— Не вие управлявате Стоун Ринг, мадам — прекъсна я хладно Ерик. — Управлявам го аз.
— За съжаление — измърмори Касандра с печална усмивка.
Ерик изсумтя сърдито.
— Уважавам мъдростта ти, Касандра, но вече не съм твой ученик, та да ми даваш нареждания като на валет.
— Така е. И така трябва да бъде.
— Поне по този въпрос сме на едно мнение — каза Ерик, после добави с усмивка. — Тъй като е невъзможно да върнем назад вече стореното, какво предлагаш да правим оттук насетне?
— Да се опитаме да наклоним везните на съдбата така, че да донесе живот вместо смърт.
Той сви рамене.
— Смъртта винаги следва живота. Това е напълно естествено.
— Напълно естествено е моите предсказания да се сбъдват.
— И така да е, в случая не са изпълнени всички части на предсказанието — изтъкна Ерик.
— Той е дошъл при нея, обгър…
— Да, да — прекъсна я нетърпеливо той. — Но нито сърцето, нито тялото и душата й са негови.
— Не знам за душата и тялото — тросна се Касандра, — но сърцето й вече му принадлежи.
Ерик стрелна Амбър с изненадан поглед.
— Вярно ли е?
— Аз разбирам трите части на предсказанието по-добре от всеки друг — каза Амбър. — Нито една от тях не се е сбъднала.
— Може би все пак ще трябва да го изкормя като сьомга — промърмори Ерик.
— Внимавай да не излезе, че така подписваш собствената си смъртна присъда — предупреди го Амбър със спокойствие, каквото далеч не изпитваше.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти трябва да отидеш на север, за да браниш Уинтърланс от викингските набези. Но ако не си тук, братовчедите ти ще завземат Стоун Ринг.
Ерик погледна Касандра.
— И без моите предсказания знаеш амбициите на своите братовчеди — сухо каза гадателката. — Бяха толкова сигурни, че лейди Ема ще умре, без да остави наследник на Робърт, че още преди смъртта й започнаха да се бият помежду си за властта над Стоун Ринг, Сий Хоум, Уинтърланс и останалите владения на Робърт.
Без да каже и дума, Ерик отмести очи към Амбър.
— Дънкан се смята за могъщ воин — обясни му тя. — Може да ти бъде много полезен.
Погледът й следеше изпитателно лицето му изпод притворените й клепки. Питаше се дали наистина се вслушва в думите й или просто се преструва, ала без да го докосне нямаше как да разбере със сигурност. На лунната светлина очите му трепкаха със забулен блясък като очи на вълк.