Отвъд отбранителните съоръжения не се виждаше почти нищо, освен гъста мъгла, сред която проблясваха със студен блясък солените морски води и смачканата от дъжда трева. Близостта на океана — макар и скрит в облаци и мъгли — се усещаше във въздуха. Заливът, охраняван от Сий Хоум, беше широк и плитък. При отлив по брега му оставаше обширна, равна ивица от кал, която приливът превръщаше в солено тресавище. Из него криволичеха тънки вадички сладка вода, идеща от хълмистата, зелена суша, и устремена към морето.
— Как ти се струва? — обърна се Ерик към Амбър, когато тя и Дънкан се приближиха.
— Работата напредва с невероятна бързина — каза Амбър. — При последното ми идване в Сий Хоум тук нямаше почти нищо друго, освен една дървена ограда около къщата.
Кипящият усилен труд не бе убягнал и от вниманието на Дънкан. Явно беше, че Ерик бърза да укрепи Сий Хоум колкото може по-скоро и по-добре.
— Щом привърша с укрепленията, ще наредя да разрушат къщата и да издигнат нова, цялата от дялани камъни — обясни Ерик. — После ще заменя дървената ограда с каменна стена и ще издигна още една ограда зад външния двор.
— Ще стане великолепна крепост — каза Амбър.
— Сий Хоум го заслужава. Когато се оженя, това ще бъде моят дом.
Дънкан наостри уши, ала не долови нищо. Бе трудно да повярва, че никога не е имало нищо повече от привързаност. Трудно е да се намери момиче, което да задоволява всичките му интереси.
— След като се ожениш? — попита Дънкан.
— Ако някога се оженя… — Ерик сви рамене.
Думите бяха произнесени толкова тихо и това беше ново доказателство за обичта между лорда и нея.
— Да говорим за норманците — обади се Дънкан. — Те не са склонни да отстъпват земите си и можеш да очакваш неприятности в скоро време?
Ерик го изгледа изпитателно. По нищо не личеше, че зад въпроса му да се крие някаква задна мисъл.
Тъкмо обратно — Дънкан беше един от най-откритите хора, които Ерик бе срещал през живота си. Готов бе да заложи много на неговата честност.
Всъщност, веднъж вече беше заложил.
Оставил бе Дънкан насаме с Амбър — а това беше риск, въпреки постоянното присъствие на Егберт. Искаше Амбър да установи дали под руното на безименната саксонска овчица не се крие нормански вълк. Но през всички тези дни, прекарани с Дънкан, Амбър не бе узнала нищо.
— От всички владения на баща ми Сий Хоум е най-уязвимо срещу норманските атаки — каза Ерик. — Братовчедите ми също копнеят да го притежават.
— Сигурно защото брани достъпа по море към Спорните земи — предположи Дънкан.
— Така ли? — меко попита Ерик. — Очите ти виждат доста надалеч през тази гъста пелена от облаци и дъжд.
Амбър го погледна тревожно. Онези, които го познаваха, обикновено гледаха да се скрият някъде, когато гласът му станеше толкова мек.
— Не може да има друга причина да се строи крепост сред тези неплодородни солени блата — каза Дънкан. — Тук няма тесен морски проток, скали, река или стръмни възвишения. Нищо не може да спре врага, освен онова, което построиш със собствените си ръце.
— Очевадно си се учил на стратегия във времето, което не си спомняш — отбеляза Ерик.
— Всеки водач трябва да знае как да подбира времето и мястото на битките.
— Значи си бил такъв? — попита Ерик. — Водил си другите, вместо да бъдеш воден?
Амбър затаи дъх — боеше се да запази мълчание, но се боеше и да проговори — и зачака отговора на Дънкан.
— Мисля, че… да — отвърна той.
— Не звучиш много уверено — забеляза Ерик.
— Трудно е да бъдеш уверен, ако нямаш памет — намръщено каза Дънкан.
— Ако си спомниш, кажи ми. Нуждая се от хора, които могат да водят останалите.
— За да отбраняват Стоун Ринг?
— Да — кимна Ерик. — Викингите го искат не по-малко от Уинтърланс.
— А Сий Хоум го искат норманците.
— Както и Стоун Ринг.
Амбър се вледени. Нямаше начин да не долови предизвикателната нотка в гласа на Ерик. В съзнанието й отекна споменът за разговора с него в нощта, в която бе донесъл Дънкан в дома й. Значи слуховете са верни? Един норманец е предоставил на саксонския си враг правото да управлява крепостта Стоун Ринг? Да. Дънкан вече не е враг на Доминик с опрян в гърлото нож. Шотландския дук се е заклел във вярност на Доминик, Багд.