— Кой е четвъртият мъж? — попита тя Ерик.
— Не знам — отвърна той.
— Разбери.
Повелителният й тон изненада Ерик. Това, което изненада Дънкан бяха ноктите й, впили се в китката му.
— Нещо не е наред ли? — попита Ерик.
Амбър със закъснение осъзна какво е направила. Ако четвъртият мъж наистина беше от миналото на Дънкан — и ако Дънкан наистина бе този, който се боеше, че е — непредпазливата й намеса го бе поставила в опасност.
— Не — каза тя, като се стараеше гласът й да звучи спокойно. — Просто гледам с подозрение на всеки непознат воин, който се появи в Спорните земи.
— Алфред също — сухо отбеляза Ерик.
Усмивката на Амбър бе бледа сянка на обичайната й усмивка, но само Дънкан забеляза това.
И само Дънкан знаеше, че ноктите й са се забили в плътта му.
— Кой е Алфред? — попита той.
— Един от най-добрите ми рицари. Той е мъжът с белия жребец, който язди до непознатия.
— Алфред значи — повтори Дънкан, за да го запомни.
— Алфред Проклетия — уточни Амбър.
— Така и не можа да му простиш, че те нарече магьосница — укорително каза Ерик.
— Та той накара църквата да му повярва.
Ерик сви рамене.
— Свещеникът беше един дебел стар глупак.
— Този дебел стар глупак ми посегна.
Ерик се обърна към Амбър толкова бързо, че конят му подскочи стреснато.
— Какво искаш да кажеш? — попита рязко той.
— Свещеникът искаше да се съюзи с дявола чрез сношение с мен — обясни кратко Амбър. — Когато му отказах, той се опита да вземе насила онова, което не му дадох доброволно.
— По дяволите — изръмжа Дънкан.
Ерик бе твърде шокиран, за да каже каквото и да било. Чертите на лицето му се изопнаха под брадата, а устните му се свиха в тънка линия.
— Ще намеря този проклет свещеник и ще го обеся начаса — закле се тихо той.
Усмивката на Амбър беше смразяваща.
— Няма да можеш да го намериш преди деня на Страшния съд.
— Какво значи това?
— Преди няколко години бог му взел ума и той отишъл в Каменния пръстен. Ударил гръм и отвел свещеника тъкмо в ада, за който толкова копнеел. Поне Касандра така казва…
— А-ха. Касандра. Много мъдра жена наистина — кимна Ерик с вълча усмивка.
— Този свещеник… — намеси се Дънкан — Стори ли ти нещо?
— Използвах камата, която ми даде Ерик.
Дънкан си припомни сребърната кама, с която беше срязала стягащите го въжета.
— Значи не напразно съм се боял от теб? — попита сухо той.
Амбър му се усмихна топло — усмивка, която нямаше нищо общо с предишната й ледена гримаса.
— Никога не бих те наранила, Дънкан. Все едно да нараня себе си.
— Аз обаче — намеси се Ерик — нямам такъв проблем. Не се съмнявайте, че ще нараня всеки мъж, който се опита да насили Амбър.
Дънкан премести поглед от Амбър към студените вълчи очи на младия лорд.
— Надявам се, можете да забележите, сър Ерик, кой кого държи в момента — спокойно каза той.
Амбър сведе глава и едва сега осъзна, че пръстите й стискат китката на Дънкан, че ноктите й са се впили в кожата му.
— Извинявай — каза тя, като отдръпна ръка.
— Безценна Амбър — промълви Дънкан и й протегна своята. Амбър без колебание сложи пръсти върху дланта му. — Дори да ме набодеш цял със сребърни ками — каза той, — аз ще копнея за още, само и само да усещам сладкия ти допир.
Амбър се засмя поруменяла, без да обръща внимание на загрижения поглед на Ерик и на изумлението, изписано по лицата на трима от четиримата рицари, които вече се бяха приближили до тях.
— Сега вече разбра ли? — обърна се Дънкан към Ерик с откровено предизвикателен тон. — Амбър не е обвързана от никакви клетви към племе, род или човек. Ти също не искаш нищо от нея, освен да се грижиш за нейната безопасност — продължи той. — Когато си възвърна паметта, аз ще я поискам за своя съпруга.
— А ако не си възвърнеш паметта? — попита Ерик.
— Трябва да си я възвърна. Ще си спомня и какви задължения съм поел в миналото си, ще мога да поема нови. Затова трябва да узная. Ще поискам Амбър — и ще я имам, но не бих могъл да й предложа брак, без да знам миналото си.
— Амбър? — обърна се към нея Ерик.
— Винаги съм принадлежала на Дънкан. Винаги ще му принадлежа.
За миг Ерик затвори очи. Когато ги отвори отново, те бяха ясни и студени.
— Сигурна ли си — меко попита той. — Говореше така сякаш си напълно сигурна. Ако не си го спомни, той изобщо няма да те вземе — промърмори Ерик. — Това е затворен кръг Амбър.
— И двамата се въртите — обади се Дънкан.