— Ако предам Сий Хоум, както се предава женска пантофка на сватбена церемония — каза след известно мълчание той, — всички разбойници в Спорните земи ще се нахвърлят върху нас да дирят плячка.
Касандра поклати глава.
— Не съм имала такива видения.
— Няма и да имаш — решително заяви Ерик. — Аз ще се бия до последна капка кръв, преди да дам Стоун Ринг в ръцете на Доминик льо Сабр!
Касандра тъжно сведе поглед към ръцете си, които едва се показваха от дългите, широки алени ръкави. Лъскавите нишки на синьо-зелената бродерия по тях блещукаха като вода, процеждаща се през огън.
— Сънувах сън — простичко каза тя.
В погледа на Ерик трепна раздразнение.
— Какъв сън? — попита рязко той. — За битки, кръв и крепости, които се разрушават камък по камък?
— Не.
Ерик мълчеше.
Касандра се взря в дългите си, добре поддържани пръсти. На единия от тях сияеше голям пръстен с три камъка, блестящи като бродерията на ръкавите. Сапфир — камъкът на водата. Смарагд — камъкът на живата природа. Рубин — камъкът на кръвта.
— Кажи ми — настоя Ерик.
— Червена пъпка. Зелен остров. Синьо езеро. Слети в едно. А в далечината — зрееща страховита буря.
Соколът разтвори човка, сякаш денят бе твърде горещ, а не мразовит. Ерик механично погали птицата, без да сватя очи от неостаряващото лице на Касандра.
— Бурята се изви и докосна червената пъпка — каза тя. — Тя разцъфтя с неземна красота… любов разцъфтя сред бурята.
Ерик присви очи.
— После дойде ред на зеления остров — продължи Касандра. — Бурята го обгърна, погали го, превзе го.
Кафявите вежди на Ерик се вдигнаха, но той не каза нищо. Просто продължи да глади неспокойния сокол с бавни, гальовни движения.
— Само дълбоките води на езерото останаха недокоснати — завърши Касандра. — Но и то копнееше за бурята, където цветето цъфтеше в своя пурпурен разкош, а островът сияеше, обвит в зеленина.
Силен порив на вятъра подхвана наметалото на Ерик и дългите червени поли на Касандра. Соколът изпищя и прибра криле, вперил жаден поглед в небето.
— Това ли е всичко? — попита Ерик.
— Не е ли достатъчно? — сопна се Касандра. — Където са сърцето и тялото, там скоро отива и душата. Тогаз живот честит може да се роди, ала и смърт ще долети.
— Предсказанието на кехлибара — измърмори едва чуто Ерик.
— Винаги това проклето предсказание.
— Трябваше да оставиш Дънкан да умре в Каменния пръстен.
— Тогава пъпката никога нямаше да разцъфти и островът никога нямаше да засияе, обвит в зеленина. В живот.
— Но това не е…
— Твоят сън рисува честит живот, не смърт — прекъсна я Ерик.
— Не си ли струва човек да поеме известен риск в името на този живот?
— Ти рискуваш да докараш катастрофа.
— Не — разпалено възкликна Ерик. — Катастрофата вече ме сполетя! Баща ми така се е оплел в междуплеменни борби, че отказва да отдели дори един воин за защита на граничните си земи.
— От край време е така.
— Аз трябва да разполагам с воини — каза той. — Силни и смели воини. Дънкан е такъв воин. С него мога да запазя крепостта Стоун Ринг. Без него ще я загубя.
— Тогава просто я зарежи. И Дънкан заедно с нея!
— Който държи тези имения, държи ключа за Спорните земи.
— Но…
— Който държи Спорните земи — продължи, без дори да си поеме дъх Ерик, — държи меч, опрян в гърлото на северните лордове оттук чак до каменистите възвишения при Дън Един.
— Не съм сънувала такава война.
— Чудесно — меко каза Ерик. — Това означава, че големият риск наистина ще бъде възнаграден с голяма печалба.
— Или с голямо изтребление и смърт — възрази Касандра.
— Човек няма нужда от гадателска дарба, за да предвиди смъртта. Това е обичайният край на всички живи твари.
— Твърдоглаво лордче! — ядосано възкликна тя. — Защо не можеш да проумееш колко е опасно това, което правиш?
— По същата причина, поради която ти не можеш да проумееш колко е опасно да не направя нищо!
С едно рязко движение на мускулестата си ръка Ерик пусна сокола да полети. Пъстрите каишки на птицата заблестяха, изящните й криле затрептяха в бърз ритъм. Набрала височина с изумителна скорост, тя яхна невидимия гръб на дивия вятър и се понесе с него все по-нагоре и по-нагоре в небесата.
— Ако не направя нищо — каза Ерик, — със сигурност ще загубя Стоун Ринг. Загубя ли Стоун Ринг, Сий Хоум остава гол и беззащитен като новоизлюпено пиле.
Касандра мълчеше и следеше с очи полета на сокола.
— С Уинтърланс положението е долу-горе същото — продължи неумолимо Ерик. — Онова, което не заграбят разбойниците, ще го вземат викингите или моите братовчеди. Или ти си на друго мнение?