— Благодаря ти — обърна се отново към Касандра тя. — Твоята благословия означава много за мен. Обичам те като своя майка.
Свободната й ръка докосна бузата на другата жена и всички събрани наоколо рицари и дами отново зашепнаха изненадано. Въпреки очевидната привързаност между Амбър, Ерик и Касандра, хората от крепостта никога не бяха виждали Амбър да докосва господаря им или пък Посветената.
В очите на Касандра отново заблестяха сълзи. Тя се извърна и впери втренчено поглед в тъмния воин, чиито пръсти бяха преплетени с пръстите на Амбър.
— Ти получаваш безценен дар. Малцина имат привилегията да притежават подобно богатство.
Дънкан съзря късчетата тъма, заровени дълбоко в ясните й очи, и по гръбнака му пробяга хладна тръпка. Инстинктите му застанаха нащрек, предупреждавайки го, че у тази жена се крие заплаха — така, както в ярките цветове на залеза се крие черна нощ.
После изведнъж разбра. Мракът, спотаен дълбоко у Касандра, не беше злонравие. Беше Познанието.
И то бе опасно.
— Може ли да прегърна зетя си? — попита Касандра.
Ако Дънкан бе изненадан, то останалите бяха направо шокирани, включително Ерик.
— Разбира се — каза Дънкан.
Касандра пристъпи към него, постави ръце на раменете му и широките, надиплени ръкави на роклята й се разпериха алени върху яркозелената му риза. Въпреки че беше висока жена, трябваше да се надигне на пръсти, за да стигне до лицето на Дънкан.
— Това е истината на миналото — каза тя, като го целуна по лявата буза. После целуна и дясната. — Това е истината на настоящето.
Дланите й се притиснаха към двете му страни като менгеме.
— Животът ти се простира между миналото и настоящето — промълви тихо, но отчетливо тя.
Дънкан се взря напрегнато в Посветената жена, чиито хладни ръце изгаряха лицето му като нажежени железа, и чиито сиви очи заставяха всяка частица от него да я слуша. Дори и сенките.
Най-вече сенките.
— Отхвърлиш ли истината на миналото или истината на настоящето, ще се самоунищожиш, все едно че си разсякъл главата си на две с меч — предупреди го Касандра.
Всички рицари наоколо започнаха да се кръстят боязливо.
— Спомни си тези думи, когато миналото се завърне и ти се стори, че превръща настоящето в лъжа — продължи тя с повелителен тон. — Спомни си ги.
Когато понечи да се отдръпне, Дънкан я сграбчи за китката и я задържа.
Ерик светкавично пристъпи напред, но бе спрян от чифт ясни сиви очи.
— Какво знаеш за моето минало? — тихо попита Дънкан.
— Нищо, което би могло да ти донесе облекчение.
Дънкан погледна към Амбър. Тя не каза нищо, само постави длан върху ръката на Касандра.
— Какво знаеш за моето минало? — попита отново той.
— Нищо, което би могло да ти донесе облекчение — повтори възрастната жена.
Дънкан продължаваше да стиска ръката й и да я гледа изпитателно.
— Тя казва истината — намеси се Амбър. Пръстите му се разтвориха и освободиха Касандра. Усмивката й бе едновременно съчувствена и развеселена от самоувереността му. Малцина се осмеляваха да се усъмнят в искреността на една Посветена.
— Постъпваш мъдро, като се вслушваш в думите на своята съпруга — хапливо каза тя. — Гледай да го правиш и по-нататък, когато вече знаеш и миналото, и настоящето.
После се обърна към Ерик.
— С твое позволение, господарю, ще си вървя. Има едно новородено бебе, което се нуждае от мен повече от тази двойка младоженци.
— Разбира се, Посветена — кимна Ерик. — Няма нужда да ми искаш позволение.
— Но на мен ми е приятно да го правя.
— Нима?
— Естествено — сухо отвърна Касандра. — Кога друг път чуваш какво ти говоря?
Рицарите избухнаха в смях, защото добре знаеха, че техният господар е твърдоглав като неопитомен жребец. Най-силно се смееше Ерик, защото се познаваше по-добре от тях.
Дънкан се възползва от всеобщото веселие, за да се наведе към Амбър и да я попита тихо:
— Ти знаеш ли това, което знае Касандра?
— За твоето минало ли?
— Да.
— Знам, че тя рядко греши.
— Тоест?
— Тоест в твоето минало няма нищо, което може да те направи щастлив в настоящето.
— Сигурна ли си?
— Попитай себе си, не мен — отвърна тя.
— Но аз не знам нищо.
— И не желаеш да знаеш. Не и сега, когато си вече женен.
Дънкан присви очи и отвори уста да каже нещо, но Амбър го изпревари.
— Нима искаш да прекараш първата си брачна нощ, задавайки въпроси, чиито отговори със сигурност ще те направят нещастен? — попита тя.
— Със сигурност?
— Да.
Мрачната увереност в очите й накара Дънкан отново да потръпне, обзет от странен хлад.