— А за какво мислиш? — попита той.
— Боя се, че ако ти кажа, ще припаднеш от шока.
— Няма такава опасност — нали съм легнал.
— Не съвсем.
— Е, по-голямата част от мен е легнала.
Амбър се усмихна и прокара пръсти по онази част от него, която не беше.
— Каква сладка, вещерска усмивка — каза Дънкан. — За какво си мислиш, та се усмихваш така?
— За две ръце… и за една уста. Ще стигнат ли?
В първия миг Дънкан не разбра. Тогава ръцете й обгърнаха мъжествеността му, кадифената топлина на езика й го погали. Диво желание разтърси цялото му тяло.
— Амбър!
Амбър вдигна поглед.
— Заболя ли те? — попита тя, като не спираше да го гали. Кръвта пулсираше лудо под милувките й, изопвайки плътта му още повече.
— Не — отвърна Дънкан.
— Шокирах ли те?
— Да. Не.
Той с усилие си пое дъх, за да облекчи тялото си, което се задушаваше от жажда за нова страстна целувка, от копнеж езикът й отново да опита вкуса му.
— Какво, не можеш да решиш ли? — попита Амбър, макар да знаеше отлично каква наслада му е доставила. — Може би това ще ти помогне.
И езикът и повтори сладостната милувка, като се спря най-дълго на онази част от него, която бе най-изкусително жива. И най-чувствителна.
— Казвала ли съм ти някога — промълви тя между целувките — колко много обичам да докосвам тялото ти?
— Ако продължаваш, ще се разнищя целия.
— Тогава ще се наложи да те изплета наново.
— Сърцето ми спира да бие само като си представя как го правиш.
— Сърцето може би, но не и плътта. Тя тръпне като жребец, предвкусващ битка.
Дънкан се разсмя въпреки огъня, който го изгаряше, разпалван от лудешкия бяг на кръвта във вените му и от Амбър, която го галеше с думи, с ръце, с език.
Усмихната, с пълното съзнание за възбудата, която предизвиква в него, Амбър тръсна глава и косите й се спуснаха като воал над слабините му. Но дори гъстите й, дълги къдрици не можеха лесно да го забулят целия. Страстта му надничаше дръзко изпод тях, настоявайки да бъде освободена.
Или разпалена още по-силно.
— А тази част от теб харесвам най-много — каза Амбър. — Толкова корава и при все това тъй гладка под пръстите ми — като излъскано сребро, стоплено от слънцето.
Силна тръпка премина през Дънкан, когато почувства как розовият пламък на езика й го облизва, как лумва цял. Две силни ръце се заровиха в косите на Амбър.
— Ела тук — дрезгаво каза Дънкан.
— След малко — прошепна тя. — Но преди това…
Устните й го обгърнаха, за да опитат вкуса и твърдостта му и да го обсипят с дъжд от целувки. Жаждата, изригнала в него, се предаде и на нея. Навярно всеки миг Дънкан щеше да я обърне по гръб, да разтвори бедрата й и да я обладае.
Но изведнъж Дънкан се надигна и придърпа крака й така, че я принуди да застане разкрачена над слабините му, пропита от същата страст, която караше тялото му да лъщи като намазано с масло.
Ръката му се провря между бедрата й за нежна милувка, сетне се отдръпна. Желанието й блестеше по пръстите му като разтопено злато. Без да откъсва очи от нея, Дънкан вдигна ръка към ноздрите си, за да вдъхне аромата на нейната страст.
— Следващия път — каза той — и аз ще опитам вкуса ти. Но не сега. Сега съм вече разнищен от твоите сладки устни.
— Изглеждаш ми съвсем цял — прошепна Амбър.
Пръстът й го докосна само за миг, но той й бе достатъчен да открадне горещата капчица, която не бе успял да задържи. Сетне тя прокара този пръст по устните си и се усмихна. От гърдите на Дънкан се изтръгна изтерзан стон. Нова капчица се надигна от дълбините на неудържимото му желание.
— Ела, вещице. Яхни дракона, когото сама призова с ласките си.
— Как се язди дракон?
— Ето така.
Ръцете му сграбчиха хълбоците й и я придърпаха към слабините му. Миг след това коравата му, набъбнала плът я разтвори. С вик на безумна наслада Амбър се плъзна върху него докрай, обзета от същия неистов копнеж, който изпълваше и него.
Опита се да произнесе името му, но не можа. Насладата в нея, слята с неговата, бе откраднала гласа й. Внезапният натиск на пръстите му върху хълбоците й разпръсна мислите й. Тя започна да движи бавно хълбоци, усещайки как всяко нейно движение разпалва още по-силно и неговото, и собственото й желание.
Дънкан понечи да ускори ритъма, но Амбър улови едната му ръка, целуна я и я постави на гърдите си.
— Доставя ти удоволствие да ме измъчваш — каза през зъби той.
— Да.
Пръстите му стиснаха острото й зърно и сладостна конвулсия — предвестник на екстаза — разтърси тялото й. А когато ръцете му започнаха да я галят по гърдите, зърната й набъбнаха, снагата й се изви назад като дъга, дъхът й секна. Сладката влага на страстта й опари съединените им тела.