— Значи се занимавате с компютри?
— Аз съм бизнесмен. Но да, доста съм наясно с компютрите. Имам степен по когнитивни науки от университета в Съсекс.
— Предполагам, че бизнесът ви е успешен?
— Включиха ни в списъка на „Сънди Таймс“ на стоте най-бързо разрастващи се компании в Обединеното кралство миналата година — каза Бишоп. Под мрачното му настроение се усети следа от гордост.
— Надявам се всичко това да не ви окаже отрицателно въздействие.
— Това всъщност вече няма значение, нали? — каза той мрачно. — Всичко, което правех, беше заради Кати. Аз… — гласът му заглъхна. Той извади носната си кърпа и зарови лице в нея. После внезапно в изблик на гняв изкрещя: — Моля ви, хванете това копеле. Този перверзник! Този абсолютно проклет… — и избухна в сълзи.
Грейс поизчака малко, а после попита:
— Искате ли нещо за пиене?
Бишоп, ридаейки, поклати глава.
Грейс продължи да чака, докато се успокои.
— Съжалявам — каза Бишоп, избърсвайки сълзите си.
— Няма нужда да се извинявате, сър — Грейс му даде още малко време, а после попита: — Как бихте описали отношенията със съпругата си?
— Обичахме се. Отношенията ни бяха добри. Мисля, че се допълваме… — той млъкна, после каза с натежал глас: — допълвахме.
— Да сте се карали напоследък?
— Не. Мога честно да заявя, че не сме.
— Имаше ли нещо, което да тревожи съпругата ви? Да я безпокои?
— Освен превишаването на лимита на кредитните й карти ли?
Грейс и Брансън се усмихнаха плахо, несигурни дали това беше тромав опит за хумор.
— Можете ли да ни кажете какво правихте днес, сър? — каза Грейс, променяйки темата.
Бишоп свали носната кърпа.
— Какво съм правил днес?
— Да.
— Прекарах сутринта в опит да се оправя с електронната си поща. Обадих се на секретарката си и обсъдихме списък от мои срещи, които тя трябваше да отмени. В сряда трябваше да летя за САЩ, за да се срещна с потенциален нов клиент в Хюстън, и тя трябваше да отмени тази среща. После обядвах с един приятел и жена му… отидох в тяхната къща.
— Те могат ли да потвърдят това?
— Исусе! Да.
— Имате превръзка на ръката си.
— Жената на приятеля ми е медицинска сестра… реши, че драскотината не трябва да бъде открита — Бишоп поклати глава. — Какво има? Отново ли се връщаме към испанската инквизиция?
Брансън вдигна ръце.
— Просто се тревожим за благополучието ви, сър. Когато хората скърбят, не обръщат внимание на някои неща. Само това.
Грейс много би искал в този момент да каже на Бишоп, че шофьорът на таксито, в което той твърдеше, че бил наранил ръката си, ясно си спомняше Бишоп, но нямаше абсолютно никакъв спомен да се е наранявал. Но реши да си пази барута по този въпрос за по-късно.
— Само още няколко въпроса, мистър Бишоп, после приключваме — той се усмихна, но в отговор получи само празен поглед.
— Името Софи Харингтън говори ли ви нещо?
— Софи Харингтън ли?
— Млада жена, която живее в Брайтън и работи в Лондон за филмова продуцентска компания.
— Софи Харингтън? Не — каза Бишоп решително. — Не ми говори нищо.
— И никога не сте чували за тази млада дама? — упорстваше Грейс.
И двамата с Брансън забелязаха колебанието му.
— Не, не съм.
Човекът лъжеше, Грейс знаеше това. Стрелването на очите към сферата на логическите построения беше безспорно. Два пъти.
— Трябва ли да я познавам? — попита той неловко, опипвайки почвата.
— Не — отвърна Грейс. — Само задавам въпрос познавате ли я случайно. И последното нещо, за което бих искал да говоря с вас тази вечер, е застраховката живот, която сте сключили за мисис Бишоп.
Бишоп поклати глава с изражение на искрена изненада. Или пък беше чудесно актьорско изпълнение.
— Преди шест месеца, сър — каза Грейс, — вие сте направили застраховка живот в банка на Хонконгската и шанхайска банкова корпорация на името на жена си, за три милиона лири стерлинги.
Бишоп се ухили глупаво, енергично клатейки глава.
— Няма начин. Съжалявам, но не вярвам в застраховките живот. Никога в живота си не съм сключвал такава полица!
Грейс го гледа изпитателно известно време.
— Мога ли да си изясня нещата, сър? Вие ми казвате, че не сте сключвали полица за застраховка живот на мисис Бишоп?