— Ще ти бутнем нещо впоследствие като награда. Става ли?
Скункс вяло и безразлично сви рамене.
— Приемам го като знак на съгласие.
74
Пресконференцията в събота беше ужасна, но днешната беше още по-лоша. Петдесетина души се бяха натъпкали в залата за оперативки и много повече, отколкото в събота, стояха отвън в коридора. Единственото добро нещо беше, че тази сутрин имаше подкрепления тежка категория.
Застанали от двете страни на Грейс, оформяйки редица от трима пред огъната дъска с адреса на уебсайта на съсекската полиция и логото на „Краймстопърс“, стояха помощник-началник на полицията Алисън Воспър, която се беше преоблякла, след като той излезе от офиса й, и сега носеше безупречната си, идеално изгладена униформа, и командващият брайтънската полицейска дивизия, главен следовател Кен Брикхил — прям и откровен полицай от старата школа в също толкова безупречна униформа. Безапелационният Брикхил не си падаше по политически коректните лобита и с удоволствие би обесил повечето негодници в Брайтън и Хоув, ако му предоставеха дори и частична възможност за това. Нищо чудно, че го уважаваха почти всички, които бяха служили някога под негова команда.
Част от прозорците всъщност бяха отворени, но слънчевата светлина, която си пробиваше път през щорите, правеше помещението задушно и горещо. Някой остроумно подхвърли нещо за черната дупка в Калкута, докато служителят, отговарящ за пресата — екстравагантно, но леко мърляво облеченият Денис Пондс, — си пробиваше път около масата, за да се присъедини към тройката и мърмореше някакви извинения, че е закъснял.
Пондс заговори твърде близо до микрофона, така че първите му думи бяха заличени от звуково ехо.
— Добро утро — каза той, започвайки отново и притворният му, подмазвачески глас този път прозвуча по-ясно. — Тази пресконференция ще я открие старши детектив Грейс с преглед на разследванията на смъртта на мисис Катрин Бишоп и мис Софи Харингтън. После помощник-началник Воспър и главен следовател Брикхил — дивизионен командващ на брайтънската полиция, ще направят изявление за обществеността — той предаде щафетата на Грейс с театрален замах и отстъпи назад.
Няколко минути святкаха светкавиците на фотографите, докато Рой Грейс излагаше подробности по разследванията до момента. Той, разбира се, не им каза всичко, но се придържаше към фактите, свързани с времето и събитията, потвърждавайки доста от вече известната им информация. Във връзка и с двете разследвания той апелира към евентуални свидетели да дадат показания, особено такива, които са познавали едната или другата жена и са ги виждали през последните няколко дни. Грейс заяви също така, че много би искал да си поговори с всеки, забелязал нещо подозрително близо до едното или другото местопроизшествие.
След като приключи с всичко, което искаше да каже за убийствата на този етап, той попита присъстващите имат ли някакви въпроси.
Женски глас, чиято притежателка стоеше някъде отзад и Грейс не можеше да я види, извика:
— Разбрахме, че има на свобода сериен убиец. Старши детектив, можете ли да ни уверите, че населението на Брайтън и Хоув е в безопасност?
Грейс се измъчваше от обичайния проблем какво да прави с ръцете си, като съзнаваше добре, че езикът на тялото е не по-малко важен от думите му. Устоявайки на изкушението да стисне ръце пред себе си, той ги отпусна решително от двете си страни и се наведе към микрофона.
— В момента нищо не показва, че това е сериен убиец. Но хората трябва да внимават и да са малко по-бдителни от обичайното.
— Как можете да твърдите, че не е сериен убиец, след като са убити две жени в разстояние на двайсет и четири часа? — се провикна креслив стар журналист на свободна практика, който пишеше за няколко провинциални вестника. — Старши детектив Грейс, можете ли да уверите младите жени, които живеят в Брайтън, че са в безопасност?
В дясното око на Грейс се стече капка лютива пот.
— Мисля, че сега е най-добре колегите ми, които са тук, за да направят публично изявление, да ви отговорят на този въпрос — каза той, като погледна първо Алисън Воспър, а после Кен Брикхил.
Те кимнаха, а после главният следовател каза с безапелационния си глас:
— Никой не може да ви даде стопроцентова гаранция за това в един съвременен град. Но полицията и местните лидери са мобилизирали допълнителни ресурси, за да хванат убиеца… или убийците.
— Значи двете убийства може да са извършени от един човек? — настоя някакъв репортер.
Брикхил отговори уклончиво:
— Ако някой се тревожи, трябва да се свърже с полицията. Полицейските патрули ще бъдат засилени. Всеки, който забележи нещо подозрително, трябва да се свърже с нас. Не искаме обществеността да изпада в паника. В разследването са вложени много ресурси и ние полагаме всички усилия, за да уверим гражданите на Брайтън и Хоув, че са в безопасност.