Възвърнала високомерието си, отговорничката на отделението каза:
— Защо не се опитате да вникнете в проблемите, с които се сблъскваме в тази болница, старши детектив?
Повишавайки глас почти до крясък, Грейс извика:
— Тази млада жена е героиня. Беше ранена, докато извършваше акт на храброст при изпълнение на задълженията си. Помогна да се спаси градът от едно чудовище, което сега е зад решетките и очаква съд, и да спаси живота на двама невинни. Тя едва не пожертва живота си! И наградата й е да я преместите в смесена гериатрична стая, до мъж, чийто пенис виси отвън! Няма да прекара нито час повече в това отделение. Разбрахте ли ме?
Оглеждайки се нервно, сестрата каза:
— Ще видя какво мога да направя по-късно.
Повишавайки още повече глас, Грейс кресна:
— Струва ми се, че не чухте какво ви казах. В случая няма по-късно. Ще го направите незабавно. Защото аз ще остана тук, докато я преместите в стая, която ми харесва. — После вдигна телефона и го показа на жената. — Ако не искате да изпратя по електронната поща снимките, които току-що направих на брайтънската героиня, детектив Баутуд, лишена от всякакво достойнство от вас, жестоки некадърници такива, в „Аргъс“ и във всеки друг проклет вестник в страната, ще го направите незабавно.
— Тук не е разрешено да се използват мобилни телефони. И нямате право да правите снимки.
— А вие нямате право да се отнасяте така с мой служител. Намерете ми управителя на болницата. ВЕДНАГА!
78
Трийсет минути по-късно Ема-Джейн Баутуд беше извозена по мрежа от коридори в много по-модерно крило на болницата.
Грейс изчака, докато настаниха младата детективка в слънчева самостоятелна стая с изглед над покривите към Ламанша, после й връчи цветята и си тръгна, след като получи обещание по телефона от Господин Важна Клечка от кулата му от слонова кост, че тя ще остане в тази стая, докато не я изпишат.
Следвайки дадените му указания как да стигне до главния вход, той се спря до един асансьор и натисна копчето. След като чака продължително и вече беше почти готов да се откаже и да слезе пеша, вратите изведнъж се отвориха. Той влезе и кимна на изморен на вид млад индиец, който похапваше някакъв високоенергиен десерт.
Облечен в зелен панталон и туника, със стетоскоп, провесен на врата, човекът носеше бадж, на който пишеше „Д-р Радж Сингх, злополуки и неотложна помощ“. Вратите се затвориха и Грейс усети задушаваща жега, беше като в пещ. Забеляза, че лекарят го разглежда с любопитство.
— Горещ ден — каза Грейс учтиво.
— Да, малко по-горещ, отколкото трябва — отговори мъжът на изискан английски, а после се намръщи. — Извинявайте, че ви питам, но ми изглеждате познат. Познаваме ли се?
Грейс винаги е имал добра зрителна памет… понякога почти фотографска. Но този мъж не му напомняше за никого.
— Едва ли — отговори той.
Асансьорът спря и Грейс излезе. Лекарят го последва.
— Вашата снимка ли беше в днешния брой на „Аргъс“?
Грейс кимна.
— Това обяснява всичко! Четях го допреди няколко минути. Всъщност си мислех да се свържа с вашия екип за разследване.
Грейс бързаше да се върне в офиса и слушаше д-р Сингх с половин ухо.
— Така ли?
— Вижте, може би няма значение, но във вестника пишеше, че молите хората да бъдат наблюдателни и да ви съобщават за всичко подозрително, нали?
— Да.
— Е, задължен съм да спазвам поверителността на информацията за пациентите, но вчера тук видях един мъж, който наистина ме накара да се почувствам неприятно.
— В какъв смисъл?
Лекарят огледа празния коридор, погледна строго противопожарния маркуч, а после се обърна, за да види дали вратите на асансьора са се затворили.
— Ами поведението му беше много странно. Например разкрещя се на служителката на рецепцията.
В това няма нищо странно, помисли си Грейс. Беше сигурен, че тук на много хора им крещяха редовно, и то основателно.
— Когато го видях — продължи лекарят, — изглеждаше превъзбуден. Не ме разбирайте погрешно, виждал съм много хора с психиатрични проблеми, но този мъж изглеждаше в състояние на извънредна възбуда по някакъв повод.
— Какво беше нараняването му?
— Ето това е въпросът. Беше инфектирана рана на ръката.
Изведнъж вниманието на Грейс се изостри.
— От какво?
— Ами той каза, че я притиснал с вратата, но на мен не ми изглеждаше така.
— Притиснал я с вратата ли? — попита Грейс, мислейки трескаво за обяснението на Бишоп за раната му… че се бил ударил, когато влизал в таксито.
— Да.
— А на какво ви заприлича на вас?
— Ухапване. Бих казал възможно ухапване от човешки зъби. Имаше следи от двете страни на ръката… на китката, а после от долната страна, точно под палеца.