— Възбуждахте ли се, когато Кати ви разказваше за тези неща?
— Аз не съм някакъв болен перверзник, ако мислите точно това — тросна се той.
— Мистър Чанселър — каза Норман Потинг, отново в образа на доброто ченге, — мисис Бишоп да ви е споменавала за противогаз?
— Какво?
— Сред фетишите на мистър Бишоп имало ли е противогаз, да сте чували за нещо такова?
Художникът се замисли за малко.
— Не… аз не… не си спомням да е споменавала противогаз.
— Сигурен ли сте? — попита Дзафероне.
— Това не е нещо, което се забравя.
— Изглежда сте забравили, че е била омъжена жена — клъцна го Дзафероне.
— Мисля, че е време да повикам адвоката си — каза Чанселър. — Вие не сте в ред.
— Вие ли убихте мисис Бишоп? — каза Дзафероне хладнокръвно.
Чанселър като че ли щеше да се пръсне.
— КАКВО?
— Попитах вие ли убихте мисис Бишоп?
— Обичах я… щяхме да прекараме остатъка от живота си заедно… защо, за Бога, да я убивам?
— Току-що казахте, че искате адвокат — продължи Дзафероне, захапал жертвата си като ротвайлер. — В моя опит, когато хората поискат адвокат, това е, защото са виновни.
— Толкова я обичах. Аз… — лицето му се сви в гримаса. Внезапно той се наведе напред, скри лице в шепи и зарида.
Потинг и Дзафероне се спогледаха, изчаквайки. Най-сетне Барти Чанселър се изправи на стола и се успокои.
— Извинете.
И тогава Дзафероне изстреля въпроса, който Грейс копнееше някой от тях да зададе.
— Мистър Бишоп знаеше ли за връзката ви?
— В никакъв случай.
Норман Потинг отново се включи.
— Мистър Бишоп според всички данни е много умен човек. Вие с мисис Бишоп сте имали връзка повече от година. Наистина ли мислите, че не е усетил нищо?
— Бяхме много предпазливи… а освен това през повечето време от седмицата той беше в Лондон.
— Може би е знаел и нищо не е казал — предположи Дзафероне.
— Възможно е — съгласи се Чанселър неохотно. — Но не смятам така… искам да кажа, че Кати беше сигурна, че не знае.
Дзафероне прелисти назад няколко страници от бележника си.
— Казахте в началото, че нямате алиби за периода от момента, когато мисис Бишоп е напуснала дома ви, и приблизително до времето, може би около час по-късно, когато е била убита.
— Точно така.
— Вие сте заспал.
— Беше почти полунощ. Любехме се. Може би вие никога не сте опитвали? Ще откриете, ако опитате, че след това човек става сънлив — и той погледна убийствено Дзафероне.
Грейс също си отбелязваше наум някои неща. Връзката им продължавала година. Преди шест месеца Брайън Бишоп направил застрахователна полица за живот на стойност три милиона лири стерлинги на жена си. Прибягвал е до насилие в младите си години. Ами ако е открил, че имат връзка?
Чанселър каза, че те с Кати планирали да прекарат остатъка от живота си заедно. Значи не е било мимолетна забежка. Може би Бишоп не е могъл да понесе мисълта да загуби жена си.
Беше задраскал едно по едно всички квадратчета. Човекът имаше мотив.
Може би го е планирал старателно дълги месеци. Перфектното алиби в Лондон, освен един малък пропуск, за който дори не е знаел. Снимката на колата му от скритата камера за регистриране на автомобилни номера край летище „Гатуик“.
Грейс продължи да гледа разпита, като Дзафероне навиваше Чанселър все повече. Този художник със сигурност също беше заподозрян. Очевидно е бил влюбен до уши в жената. Толкова, че да я убие, ако тя го зареже ли? Може би е достатъчно умен, за да я убие и така да нагласи нещата, че да изглежда, че това го е направил мъжът й? Не биваше да се пренебрегва и тази версия. В момента обаче доказателствата се трупаха солидно против Брайън Бишоп.
Той си погледна часовника. Беше пет и петнайсет. Беше донесъл за увеличаване записа на мъжа от чакалнята в „Злополуки и неотложна помощ“ на Кралската болница на Съсекс направо във филмовото студио в Съсекс Хаус. Остана му време само да слезе и да види докъде бяха стигнали преди срещата на екипа с Ким Мърфи и Брендан Дуйган, за да се подготви за съвместната оперативка.
На нискокачествения запис от болницата чертите на мъжа се различаваха трудно, защото лицето му беше скрито от дългата коса, тъмните очила, мустаците и брадата. С техниката, с която разполагаха тук, щяха да направят образа много по-отчетлив. Когато излезе в коридора, телефонът му зазвъня. Беше детектив сержант Бела Мой, която говореше възбудено с пълна уста, сигурно с шоколадови бисквити. Резултатите от ДНК тестовете на Кати Бишоп бяха пристигнали.
Когато му каза какви бяха те, той заби юмрук във въздуха от радост.