Говореше бавно, като изговаряше всяка дума, сякаш говори на дете, и обмисляше много внимателно какво ще каже след това.
— Разговаряхме с мистър Бишоп през последните четири дни, както знаете, че е нормално при подобни обстоятелства, за да получим фонова информация за него и за съпругата му. Получихме някаква информация, която ще обхванем при разпитите, за онова, което е правил и къде е бил около часа на убийството.
— Добре — каза Лейтън малко нетърпеливо, като че ли показвайки, че е тук не да слуша врели-некипели. — Можете ли да ми обясните защо клиентът ми е бил арестуван?
Тогава Брансън му връчи подготвената предразпитна документация.
— Ако прочетете това, готови сме да разгледаме всеки въпрос, който бихте могли да имате.
Лойд се пресегна през бюрото и взе краткия документ, един-единствен лист А4, и мълчаливо го прочете. После прочете части от него на глас. „Предполагаемо удушаване, предмет на по-нататъшни патологични проверки… Разполагаме с ДНК данни, които ще включим в разпита.“
Погледна за миг двамата полицаи, после продължи да чете на глас, като гласът му сега звучеше озадачено: „Имаме причина да считаме, че мистър Бишоп не ни е разказал цялата истина. Съответно искаме да му зададем някои въпроси, след като сме му прочели правата.“
Адвокатът пусна листа отново на бюрото.
— Можете ли да подкрепите с нещо този документ? — попита той Брансън.
— Какво знаете? — попита го Брансън.
— Много малко. Следил съм отразяването на убийството на мисис Бишоп във вестниците и по новините. Но още не съм разговарял с клиента си.
В следващите двайсет минути Лойд разпитва полицаите. Започна с въпроси за чистачката и подробности от местопрестъплението. Глен Брансън му съобщи минимума информация, който сметна, че трябва да знае. Описа обстоятелствата около откриването на тялото на Кати Бишоп, оценката на патолога за приблизителния час на смъртта, но не спомена нищо за противогаза. И твърдо отказа да разкрие всякаква информация за ДНК доказателствата.
Адвокатът приключи, като се опита да подмами Брансън да му разкрие защо смятат, че Брайън Бишоп не казва цялата истина. Но Брансън не поддаде.
— Клиентът ми представи ли ви алиби? — попита той.
— Да — отговори Брансън.
— И предполагам, че не сте доволни от него.
Детектив сержантът се поколеба, а после каза:
— С това ще се занимаем в процеса на разпитите.
Лойд си записа още нещо в тетрадката. После се усмихна на Брансън.
— Има ли нещо друго, което да можете да ми кажете на този етап?
Брансън погледна Никол и поклати глава.
— Добре. Сега бих искал да се срещна с клиента си.
88
Навън вече беше почти съвсем тъмно. Рой Грейс преглеждаше разсеяно страница след страница на екрана от днешната сводка на произшествията, търсейки нещо, което да има връзка и с двата случая. Не откри нищо. Прегледа си пощенската кутия, изтри няколко съобщения и изстреля няколко бързи отговора. После погледна часовника си. Бяха минали петнайсет минути, откакто Клео му беше казала, че веднага ще му се обади.
Изведнъж сърцето му се сви тревожно само от мисълта колко я обичаше, колко непоносима бе мисълта, че нещо може да й се случи. Както Санди преди толкова години, започваше да усеща Клео като скала, около която беше закотвен животът му. Прекрасна, яка, красива, забавна, любяща, грижлива и мъдра скала. Но понякога в сянка, а не на слънце.
„Рой, това не е жената, която видяхме с Лесли миналата седмица. Наистина смятаме, че видяхме Санди. Поздрави, Дик“
Добре, помисли си той, щеше да бъде много по-просто, ако Дик му беше отговорил, че да, това е жената, която бяха видели. Нямаше да е краят, към който се стремеше, но поне щеше да отреди определено място на Мюнхен. А сега го тласкаше към още едно пътуване натам. Но в момента не беше в състояние да мисли за това. Спомняше си твърде ясно как някакъв катил вчера посред бял ден точно пред моргата беше срязал гюрука на мориса на Клео.
Мястото привличаше какви ли не откачалки и психопати, с каквито Брайтън разполагаше повече от необходимото. Той продължаваше да не разбира защо Клео харесваше толкова много работата си там, колкото твърдеше, че я харесва. Човек със сигурност можеше да свикне с какво ли не. Но това не означаваше, че може да харесва всичко.
Гюруците на колите ги срязваха предимно по градските улици или такива, които искаха да се вмъкнат, за да откраднат нещо, или перчещи се хулигани, надрусани или пияни, които просто минаваха оттам късно през нощта. Хората не минаваха покрай паркинга на моргата, особено в горещ неделен следобед. Нищо не беше откраднато от колата. Просто гаден и злобен изблик на вандализъм. Сигурно някой боклук й беше завидял за колата.