Спалнята й беше на горния етаж, от другата страна на спираловидна стълба, която като че ли водеше на покрива. Той отиде и подуши леглото й. После дръпна пурпурната покривка на леглото и притисна нос към възглавницата й, като вдиша дълбоко. Уханието стегна слабините му. Внимателно нави надолу юргана, като душеше всеки сантиметър от чаршафа. Пак тя! Отново тя! Никаква миризма от старши детектив Грейс! Никакви петна от семенна течност по чаршафа! Само нейните миризми и ухания! Само нейните! Оставени за него да им се наслади.
Той внимателно върна юргана на мястото му, после покривката на леглото. Много внимателно. Никой нямаше да разбере, че е бил тук.
В стаята имаше модерна тоалетка от черно лакирано дърво. Отвори единственото й чекмедже и там го съзря сред кутийките с бижута! Черен ключодържател с отпечатани в златно букви MG. С два лъскави, неизползвани ключа на халка.
Затвори очи и изрече къса благодарствена молитва на Господ, че го беше насочил към тях. После вдигна ключовете и ги целуна.
— Прекрасно!
Затвори чекмеджето, пъхна ключовете в джоба си и се върна долу, където се насочи директно към аквариума с рибката. Вдигна ръкава на сакото си, на ризата и пъхна ръка в топлата вода.
Беше като да се опитваш да хванеш парче сапун във вана! Но най-сетне успя да сграбчи извиващата се хлъзгава златна рибка, като обви с пръсти глупавото създание.
После я хвърли на пода.
Чу я как се мяташе, докато излизаше през външната врата.
92
Съвместната сутрешна оперативка на операция „Хамелеон“ и операция „Мистрал“ приключи малко преди девет часа. Сега, след като арестуваха заподозрения, настроението беше оптимистично. И се подсилваше от факта, че имаше свидетел — възрастната дама, която живееше срещу Софи Харингтън и беше разпознала Брайън Бишоп пред дома й някъде около часа на убийството. Грейс се надяваше, че с малко късмет ДНК анализът на семенната течност във вагината на Софи Харингтън щеше да отговаря на този на Бишоп. В Хънтингтън бяха пуснали анализа по бързата процедура и той щеше да получи резултатите по-късно днес.
Сега вече почти никой не се съмняваше, че двете убийства са свързани, но все още криеха подробностите от пресата.
Имената на хората и часовете, посочени от Бишоп при първия му разпит, се проверяваха и Грейс се интересуваше най-вече дали от „Бритиш Телеком“ щяха да потвърдят, че Бишоп е поискал ранно събуждане, след като се е върнал в апартамента си в четвъртък вечер. Макар че такава поръчка би могла да бъде направена и от съучастник. При възможността да получи три милиона лири стерлинги от застраховката живот на жена си шансът Бишоп да има съучастник — дори повече от един — трябваше внимателно да се провери.
Той излезе от конферентната зала, бързайки да продиктува няколко писма на своята секретарка Елинор, като едното беше за подготовката на съдебно дело срещу онзи отвратителен тип Карл Венър, арестуван по предишния случай на убийство, водено от Грейс. Рой закрачи забързано по коридорите, през голямото отчасти отворено, постлано със зелен килим пространство с офисите на всички висши служители на отдела за криминални разследвания и помощния им персонал.
За своя изненада, докато минаваше през вратата със секретен код, която отделяше това пространство от залата за тежки произшествия, видя много хора, струпани около едно бюро, включително Гари Уестън, който беше главен следовател на съсекския отдел за криминални разследвания и технически негов, на Грейс, непосредствен началник, макар че в действителност Грейс отговаряше предимно пред Алисън Воспър.
За момент се почуди дали не разиграват лотария. Или пък някой да има рожден ден. Но когато се приближи, не забеляза празнично настроение. Всички бяха като в шок, включително и Елинор, която изглеждаше така през повечето време.
— Какво има? — попита я той.
— Не си ли чул?
— Какво да чуя?
— За Джанет Макуъртър?
— Нашата Джанет ли, от националната полицейска компютърна служба?
Елинор закима насърчително през големите си очила, като че ли му помагаше да решава кръстословица.
До преди четири месеца Джанет Макуъртър работеше на отговорна длъжност тук, в Съсекс Хаус, като началник-отдел на националната полицейска компютърна служба — голям офис с четирийсет души. Една от основните им функции беше събиране на информация и разузнавателни данни за детективите в полицията.