Невзрачно неомъжено момиче над трийсетте, прилежно и малко старомодно на вид, тя беше много обичана заради желанието си да помогне, да работи докогато имаше нужда, като оставаше неизменно учтива. По външен вид и с непредизвикателното си сериозно поведение приличаше на Грейс на съселче.
През април Джанет изненада всички, като подаде оставка с мотива, че е решила да попътува една година. После много тайно и свенливо бе признала пред две от най-близките си приятелки в отдела, че се запознала и влюбила в един мъж. Вече били сгодени и тя щяла да емигрира с него в Австралия и там да се оженят.
Брайън Кук — началник на отдела по научна поддръжка и един от приятелите на Грейс, се обърна към него.
— Открили са я мъртва, Рой — каза той рязко. — Вълните я изхвърлили на плажа в неделя вечер… доста е постояла във водата. Току-що я разпознаха по зъбния статус. И, изглежда, е била мъртва, когато е попаднала във водата.
За момент Грейс остана безмълвен. Зашеметен. Той имаше често работа с Джанет през всичките тези години и наистина я харесваше.
— Мамка му — каза. За миг като че ли тъмен облак засенчи прозорците и той усети дълбоко в себе си студен вихър. Хората умираха, да, но инстинктивно усещаше, че нещо в случая никак не беше наред.
— Май не е стигнала до Австралия — каза Кук сардонично.
— Нито пък до олтара.
Кук сви рамене.
— Свързаха ли се с годеника й?
— Научихме едва преди минути. Може и той да е мъртъв, а после добави: — Може да минеш да кажеш няколко думи на хората в отдела й… предполагам, че много ще се разстроят.
— Ще го направя, когато ми остане малко време. Кой ще оглави разследването?
— Още не знам.
Грейс кимна, а после отведе шокираната си секретарка обратно в офиса й. Имаше само десет минути да й продиктува каквото трябваше и после да отиде в центъра за задържане за втория разпит на Брайън Бишоп.
Но не можеше да пропъди невзрачното личице на Джанет Макуъртър от ума си. Беше най-приятният и услужлив човек, когото познаваше. Защо му е на някой да я убива? Нападател на улицата? Изнасилвач? Нещо общо с работата й?
Размишлявайки върху това, той си помисли: петнайсет години работи за съсекската полиция предимно в отдела на националната полицейска компютърна служба, влюбва се в някакъв мъж, после решава да смени кариерата си, начина си на живот. Напуска. След това умира.
Грейс вярваше твърдо, че човек трябва най-напред да се огледа за най-очевидните неща. Знаеше откъде би започнал той самият, ако беше старши следовател по нейното разследване. Но в този момент смъртта на Джанет Макуъртър, колкото и шокираща и тъжна да бе, не беше негов проблем.
Или поне така си мислеше.
93
— Гос’ди чвече! Затвори т’ва шибано, скапано, гадно нещо! Звъни цялата шибана сутрин! Не мойш ли вдигна или що?
Скункс отвори едното си око с усещането, като че ли го бяха треснали с чук. Главата му. Отгоре на всичко сякаш някой пилеше мозъка му с ножовка. А цялата каравана се люшкаше като лодка, подхвърляна от буря.
Биип-биип-бъъззз-биип-биип-бъъззз. Осъзна, че телефонът му подскача на пода, вибрира, святка и звъни.
— Вдигни ти бе, малоумник такъв! — измърмори той на последния си неканен квартирант за деня — някаква отрепка, която срещна в една дупка в Брайтън в ранните утринни часове, която го изнуди да го приюти за през нощта. — Тва да не ти е „Хилтън“! Нямаме обслужване по стаите двайсет и четири часа в денонощието.
— Ако вдигна аз, момче, ще ти го завра право в гъза толкова надълбоко, че щ’трябва да бръкнеш чак до шибаните си сливици да го намериш.
Скункс отвори и второто си око, после го затвори, след като ослепителната утринна светлина го прониза като лазерен лъч право в мозъка, минавайки през тилната част на черепа и дълбоко в земната кора, забождайки главата му в прогизналата неравна възглавница, както карфица пробожда муха. Той затвори очи и направи усилие да седне, възнаградено от силен удар с глава в тавана на караваната над него.
— Мамка му! Шибана работа!
Такава беше благодарността, задето оставяше проклетите безполезни нищожества да се намърдват в дома му! Вече съвсем буден и на път да повърне, той протегна ръка, която сякаш беше напълно отделена от останалата част на тялото му, сякаш някой му я беше зашил с няколко бода за рамото през нощта. Изтръпналите му пръсти зашариха по пода, докато не напипаха телефона.
Той го вдигна с трепереща ръка, с треперещо тяло, натисна зеления бутон и го доближи до ухото си.