— Не, клиентът ми не би желал.
— Имам едно важно питане във връзка с този въпрос — каза Брансън, обръщайки се към адвоката.
Лойд му показа с жест да го зададе.
— Мистър Бишоп — каза Брансън, — притежавате ли копие на противогаз от Втората световна война?
— Уместен ли е този въпрос? — попита Лойд детектив сержанта.
— Този въпрос е извънредно уместен, сър — отговори Брансън.
Грейс наблюдаваше внимателно очите на Бишоп. Те се стрелнаха надясно.
— Да — каза той.
— Използвахте ли го в сексуалния си живот с мисис Бишоп?
— Не разрешавам на клиента си да ви отговаря.
Бишоп вдигна успокоително ръка към адвоката си.
— Няма нищо. Да, купих я — той сви рамене и се изчерви. — Експериментирахме. Аз… аз прочетох в една книга как да поддържаме любовния си живот… знаете ли? Известно време след като първоначалната възбуда… новостта на връзката между двама души премине… той позапада. Купувах разни неща, за да ги пробваме — лицето му беше червено като цвекло.
Брансън насочи вниманието си към вечерята на Бишоп с финансовия му съветник Фил Тейлър.
— Мистър Бишоп, вярно ли е, че една от колите, които притежавате, е бентли континентал, тъмночервена на цвят?
— Лилавочервено, да.
— С регистрационен номер LJ04NWS? — изреди той фонетично буквите.
Несвикнал с фонетичната азбука, Бишоп се замисли. После кимна.
— В единайсет и четирийсет и седем миналия четвъртък това превозно средство е било заснето от автоматична камера за заснемане на регистрационни автомобилни номера в насоченото на юг платно на шосе М23, близо до летище „Гатуик“. Можете ли да обясните защо колата е била там и кой я е карал?
Бишоп погледна адвоката си.
— Имате ли снимката? — попита Лейтън Лойд.
— Не, но мога да ви предоставя копие — каза Брансън.
Лойд си отбеляза нещо в тетрадката.
— Има някаква грешка — каза Бишоп. — Трябва да има някаква грешка.
— Давали ли сте колата на някого назаем онази вечер? — попита Брансън.
— Никога не я давам. Онази вечер беше в Лондон, защото ми трябваше да ида с нея до клуба за голф сутринта.
— Би ли могъл някой да я вземе назаем без ваше разрешение… или знание?
— Не. Мисля, че не. Вероятността е много малка.
— Кой освен вас има ключове за колата, сър?
— Никой. Имахме проблеми в един подземен паркинг… под моя апартамент. Бяха влезли в няколко коли.
— А не е ли възможно някакви любители на силни усещания да са я взели да се повозят? — намеси се Лейтън Лойд.
— Възможно е — каза Бишоп.
— Когато любителите на силни усещания заемат кола, обикновено не я връщат — каза Глен. Той наблюдаваше как Лойд си отбелязва това в тетрадката. Адвокатът щеше да ги скъса от оспорвания по въпроса.
След това Глен Брансън каза:
— Мистър Бишоп, вече ви споменахме, че докато претърсвахме къщата ви на „Дайк Роуд Авеню“ №97, открихме застраховка за живот при „Саудърн Стар Ашурънс Къмпани“. Полицата е направена за жена ви, за три милиона паунда. Посочен сте като единствен бенефициент.
Грейс премести поглед от Бишоп върху адвоката му. Изражението на Лойд почти не се помени, но раменете му малко се смъкнаха. Очите на Брайън Бишоп шареха навсякъде и спокойствието му като че ли го напусна.
— Вижте, казах ви… аз… аз вече ви казах… нищо не знам по въпроса! Абсолютно нищо!
— Смятате ли, че жена ви сама тайно е сключила полица на свое име от добро сърце? — продължи да го притиска Брансън.
Грейс се усмихна, горд как колегата му, когото толкова беше насочвал през последните няколко години, защото го обичаше и вярваше в него, наистина беше израсъл в професията си.
Бишоп вдигна ръце, после ги стовари върху масата. Очите му отново шареха из цялото помещение.
— Моля ви, повярвайте ми. Не знам нищо по въпроса.
— Предполагам, че за сума от три милиона лири стерлинги ще има добра премия — каза Брансън. — Предполага се, че бихме могли да проследим от вашата банкова сметка… или от тази на мисис Бишоп… как е била изплащана полицата? Или пък може би имате тайнствен благодетел?
Лейтън Лойд сега пишеше бързо в тетрадката си, като по изражението му човек не можеше да разбере нищо. Той се обърна към Бишоп:
— Не трябва да отговаряте на това, освен ако не искате.
— Не знам нищо по въпроса — тонът на Бишоп стана умолителен. От сърце. — Наистина не знам!
— Май сме насъбрали доста нещица, за които твърдите, че не знаете нищо, мистър Бишоп — продължи Глен Брансън. — Не знаете нищо за колата си, която е била шофирана към Брайтън малко преди убийството на жена ви. Не знаете нищо за застрахователната полица живот на стойност три милиона лири стерлинги, направена само шест месеца преди да убият жена ви — той помълча, провери бележките си, после отпи вода. — Според вашия разказ миналата вечер сте имали полов контакт с жена си сутринта на 30 юли. Правилно ли съм разбрал?