Выбрать главу

Бишоп кимна, леко смутен.

— Тогава как ще обясните известно количество семенна течност, открито във вагината на мисис Бишоп по време на аутопсията й сутринта в петък на 4 август?

— Няма начин! — каза Бишоп. — Абсолютно е невъзможно!

— Значи казвате, сър, че не сте имали полов контакт с мисис Бишоп в нощта на 3 август, четвъртък?

Очите на Бишоп решително се стрелнаха наляво.

— Да, точно това казвам. Бях в Лондон, за Бога! — той се обърна към адвоката си. — Невъзможно е! Няма никакъв начин!

Рой Грейс през годините беше наблюдавал достатъчно израженията на адвокатите, когато един подир друг клиентите им изричаха поредната опашата лъжа. Лицето на Лейтън Лойд остана непроницаемо. От него щеше да излезе чудесен играч на покер, помисли си той.

В пет и десет, когато Глен Брансън упорито се върна към изявлението на Бишоп от предната вечер, към въпросите, които му бяха зададени при втория разпит тази сутрин, и оспори почти всяка изречена от него дума, той прецени, че на този етап са измъкнали от него колкото могат.

Бишоп не отстъпи по три основни въпроса — алибито си в Лондон, застрахователната полицата живот и последния път, когато беше правил секс с жена си. Но Брансън беше доволен и почти изтощен.

Отведоха Бишоп обратно в килията, а адвокатът остана сам с двамата полицейски служители.

Лойд демонстративно погледна часовника си, после се обърна към двамата мъже.

— Предполагам, разбирате, че ще трябва да освободите клиента ми след по-малко от три часа, освен ако не решите да му предявите обвинение.

— Къде да ви намерим? — попита Брансън.

— Ще бъда в офиса си.

— Ще ви се обадим.

После детективите се върнаха в Съсекс Хаус в офиса на Грейс и седнаха край кръглата маса.

— Добра работа, Глен, справи се добре — каза Грейс отново.

— Извънредно добре — добави Ник Никол.

Джейн Пакстън изглеждаше замислена. Тя не си падаше много по похвалите.

— Значи трябва да обмислим следващите си стъпки.

В това време вратата се отвори и влезе Елинор Ходжсън с няколко листове в ръка, хванати с кламер. Обръщайки се към Грейс, тя каза:

— Извинявай, че те прекъсвам, Рой, но си помислих, че ще искаш да видиш това… току-що пристигна от лабораторията в Хънтингтън.

Бяха резултатите от двете ДНК проби. Едната беше на семенната течност, намерена във вагината на Софи Харингтън; другата беше от миниатюрното късче от нещо, което приличаше на човешка плът, измъкнато от Надюшка де Санча изпод нокътя на големия пръст на крака на мъртвата.

И двата резултата съвпадаха напълно с ДНК-то на Брайън Бишоп.

95

Клео Мори напусна моргата заедно с Дарън малко преди пет и трийсет. Затваряйки входната врата под ярката слънчева светлина, тя попита:

— Какво ще правиш тази вечер?

— Щях да я водя на кино, ама е твърде горещо — отговори той, примижал към началничката си, тъй като слънцето биеше в очите му. — Ще идем до морската част и ще пийнем по чашка. Има едно готино ново местенце, което трябва да проверя… „Рехаб“.

Тя го погледна със съмнение в очите. Двайсетгодишен, с черна стърчаща коса и ведро лице, той би могъл след някой и друг поврат в живота да свърши като толкова много безнадеждни младежи, насядали по паважа и във входовете на града всяка вечер, които се мотаеха, лентяйстваха, просеха, нападаха. Но явно Дарън беше роден с дух. Работеше много, беше приятен за компания, справяше се добре с живота.

— „Рехаб“ ли?

— Да бар и ресторант. От класа. Ще се изръся… има специален повод. Бих те поканил, ама нали знаеш — двама са добре, трима са много и тъй нататък!

Тя се засмя.

— Ти, нахален негодник такъв! И кой ти е казал, че аз самата нямам среща тази вечер?

— Така ли? — изглеждаше зарадван заради нея. — Нека позная кой е.

— Не ти влиза в работа!

— И сигурно не работи в отдела по криминални разследвания, нали?

— Казах, че не ти влиза в работа!

— Тогава не трябва да се натискаш с него в приемната — той й намигна.

— Какво? — възкликна тя.

— Забравила си за камерите за наблюдение, нали?

С широка усмивка той й махна весело и се запъти към колата си.

— Шпионин! — извика тя подире му. — Воайор! Извратеняк!

Той се обърна, докато отваряше вратата на малкия си червен нисан.

— Всъщност, ако те интересува мнението ми, сте много хубава двойка!

Тя направи неприличен жест. А после добави:

— И не пий много. Помни, че сме дежурни тази вечер.