Телефонът иззвъня. Беше Ким, която му каза, че ще му прехвърли разговора с Фил Тейлър. Грейс отиде до бюрото си и вдигна слушалката.
Когато свърши, стана.
— Той се съгласи да се срещнем тази вечер в Лондон. Прозвуча ми като доста праволинеен човек — Грейс погледна към Брансън. — Ще подадем за удължаване с дванайсет часа на задържането на Бишоп, после ще отидем директно до Лондон след оперативката в шест и трийсет. Бих искал да дойдеш с мен.
След това се обади на Норман Потинг и го помоли да се свърже с дежурния от законодателния отдел и да подаде искане за удължаване на ареста с дванайсет часа. После се обърна отново към тримата в офиса си.
— Добре, ще се видим в конферентната зала в шест и трийсет. Благодаря много на всички.
Рой седна отново зад бюрото си. Сега го чакаше друга задача, не по-малко трудна за него. Как да обясни на Клео, че тази вечер ще трябва да отиде до Лондон и колкото и да иска, няма да се върне преди полунощ.
За негова изненада, може би защото знаеше какво е да вместваш двайсет и седем часа в денонощието при полицейската работа, тя го прие ведро.
— Ами хубаво — каза. — Аз съм на опашка в „Сейнзбърис“ с товар пресни скариди и миди. Срамота е да ги прахосам и ще трябва да си ги изям сама.
— Да му се не види, толкова съжалявам.
— Няма нищо. Тези убийства са много по-важни от няколко скариди. Но по-добре да побързаш, когато се върнеш!
— Сигурно ще съм хапнал нещо… нещо в колата.
— Не ти говоря за храна!
Той й прати въздушна целувка.
— На теб десеторно повече! — отговори му тя.
Затвори с усмивка на облекчение, че Клео — поне така изглеждаше за момента — беше забравила посещението му в Мюнхен.
Ами той самият?
Всичко щеше да зависи от това дали разследванията на Марсел Кулен щяха да донесат някакви доказателства. И изведнъж за пръв път от толкова време насам той се улови, че почти се надяваше да не донесат нищо.
97
Обикновено на улицата пред дома й нямаше свободни места за паркиране и Клео трябваше да обикаля, за да си намери. На безопасно разстояние след нея милиардерът на време наблюдаваше как задницата на синия морис изчезва зад ъгъла с десен мигач. После се усмихна.
И отправи бързо малка благодарност към Господа.
Тази улица беше много по-добра! Високи стени без прозорци отдясно. Гола отвесна стена от червени тухли. Отляво по цялата дължина на улицата имаше синя временна ограда на строеж със заключени с катинар врати. Над нея се извисяваше десет стъпки високо табло с идеята на художника как ще изглежда завършеният строеж — комплекс от модни апартаменти и магазини — на което се мъдреха думите:
Тя си беше намерила място и влизаше в него на задна. Радост!
Той се втренчи в стоповете й. Колкото повече ги гледаше, толкова по-ярки му се струваха. Горяха в червено за опасност, червено за късмет, червено за секс! Той обичаше светлините на стоповете, можеше да ги наблюдава, както някои хора наблюдаваха огън в камината. И знаеше всичко за стоп светлините в колата на Клео Мори. Размерът на крушката, силата, как се сменяват, как се свързват с електроинсталацията на колата, как се задействат. Той знаеше всичко за тази кола. Беше прекарал нощта в четене на наръчника за поддръжка и в сърфиране из мрежата. Това му беше хубавото на интернета. Без значение по кое време на деня или нощта, винаги можеш да си намериш някой садоентусиаст, който да ти разкаже такива неща за заключващия механизъм на вратите на MG TF 160 от 2005 година, за които не знаеше дори и производителят.
Тя излезе от колата! Джинси до глезените. Розови гуменки. Бяла тениска. Измъкна три пазарски торби от „Сейнзбърис“ от багажника и преметна през рамо дръжката на голямата си платнена чанта.
Той мина с колата покрай нея и сви вдясно в края на улицата. После отново вдясно. После пак вдясно и сега се приближаваше към фасадата на сградата й. Видя я застанала до портите, как неудобно балансира с трите пазарски торби, докато набираше цифрите на секретната ключалка. После влезе и портите се затвориха след нея с металически звън.
Надяваше се да не излиза повече тази вечер. Тук вече трябваше да рискува. Но, разбира се, Господ му помагаше.
Направи още една пълна обиколка, за да се увери, че тя не е забравила нещо в колата и не е хукнала обратно да го прибира. Жените правеха такива неща, той знаеше.
След десет минути реши, че е в безопасност. Паркира своята тойота приус пред едно прашно волво, покрито с курешки, което нямаше вид да е ходило някъде от доста време, като временно задръсти улицата, въпреки че никой не идваше. После отключи мориса, изкара го от мястото му, паркира го двойно за момент, докато влезе отново в приуса, за да го вкара между волвото и едно малко рено.