— Как бихте описали мистър Бишоп? — попита Брансън.
— Как бих го описал ли? Той е върхът. Един от най-добрите — помисли малко. — Абсолютно честен, умен, надежден и експедитивен.
— Правили ли сте му застраховка живот?
— Навлизаме в сферата на поверителна клиентска информация, господа.
— Разбирам — каза Грейс. — Има един въпрос, който бих желал да ви задам и ако не желаете, не ми отговаряйте. Някога правили ли сте полица за застраховка живот на съпругата на Бишоп?
— Мога да отговоря с категорично не.
— Благодаря ви.
— Вярно ли е, мистър Тейлър, че вие с мистър Бишоп сте вечеряли тук, в този ресторант, миналата седмица на 2 август, в четвъртък? — продължи Грейс.
— Да, вечеряхме — поведението му беше станало леко отбранително.
— Редовно ли го посещавате? — попита Брансън.
— Да. Обичам да се срещам с клиентите си тук.
— Можете ли да си спомните приблизително по кое време напуснахте ресторанта?
— Мога да направя нещо по-добро — каза Фил Тейлър леко самодоволно. След като измъкна портфейла от сакото си, сложено до него на скамейката, той порови малко в него и извади квитанция от ресторанта за кредитната си карта.
Грейс я погледна. Бишоп не лъжеше, помисли си той, когато видя какво бяха изпили двамата. Два коктейла „Мохито“. Две бутилки вино. Четири коняка.
— Прекарали сте си добре! — каза той. Отбеляза също така за себе си, че цените не бяха по-високи от добрите брайтънски ресторанти. Можеше да си позволи да доведе тук Клео. На нея щеше да й хареса.
— О, да!
Грейс пресметна наум. Ако приемеше, че двамата мъже са пили повече или по-малко наравно, Бишоп щеше да е доста надхвърлил алкохолния лимит, когато е напускал ресторанта. Дали пък питиетата не го бяха хвърлили в ярост за невярната му съпруга? И не му бяха дали куража да кара като луд?
След това, изчитайки внимателно квитанцията, той откри в горната част отдясно онова, което търсеше. ЧАС: 22:54.
— Как ви се стори Брайън Бишоп онази вечер в четвъртък? — Грейс попита Тейлър.
— Беше в страхотно настроение. Много жизнерадостен. Добра компания. Имаше турнир по голф в Брайтън на следващата сутрин и не искаше да закъснява, нито да пие много… не че не го направихме! — позасмя се той.
— Можете ли да си спомните колко време след като платихте сметката, излязохте оттук?
— Веднага. Виждах, че Брайън бърза да се прибере… трябваше да става рано на другата сутрин.
— И взе такси?
— Да. Портиерът Джон му извика едно. Аз го оставих да се качи на първото.
— Значи около единайсет.
— Там някъде, да. Не мога да кажа точно. Може би няколко минути преди единайсет.
Грейс плати питиетата, благодариха му и си тръгнаха. Когато завиха по „Арлингтън Стрийт“, Грейс мълчеше, пресмятайки нещо наум. После, точно когато стигнаха до мондеото, той потупа Брансън приятелски по гърба.
— И на твоята улица настана празник!
— Какво искаш да кажеш?
— Най-ненадейно, приятелю, ще празнуваш всичките си рождени дни накуп!
— Съжалявам, старче, не те разбирам!
— Шофьорските ти умения. Ще ти дам шанс да ми ги демонстрираш. Първо ще ме закараш със съвсем законна скорост до апартамента на Бишоп в Нотинг Хил. Оттам ще можеш да караш като маниак! Ще проверим за колко време Бишоп би могъл да покрие това разстояние.
Детектив сержантът разцъфна в усмивка.
99
Ама какво ставаше, мамка му? До вчера човек, накъдето и да хвърлеше камък в Брайтън, щеше да уцели някой MG TF. Сега в целия град не можеше да се види нито една кола от този модел. Скункс гледаше сърдито през предното стъкло на малкото пежо на майката на Бет.
— Накарай ме да свърша! — каза Бет.
— Разкарай се — отвърна той. — Намери ми един проклет MG.
Жени… Лайна!
Беше десет и половина. Бяха обиколили всички обичайни паркинги. Нищо. Нищо във всеки случай, което да отговаря на спецификациите на Бари Спайкър, а след последната си среща с търговеца на коли той нямаше да повтори грешката си да му закара друг модел. MG TF 160. Син. Нищо по-ясно от това.
Беше на нокти. Страшно му трябваше доза хероин. Беше уредил всичко преди два часа. Детектив полицай Пакър се беше съгласил. Той ще отмъкне колата, ще я закара на Спайкър. Пакър ще изчака, докато си тръгне с парите от Спайкър. Всичко беше организирано. Пакър щеше да му плати утре. Тази вечер щеше да си купи хероина с парите на Спайкър.
И ето ти номер. Не можеше никъде да намери син MG TF 160. Нито един. Като че ли ги бяха изсмукали с прахосмукачка от планетата.