— Сваляй гащите.
— Изобщо не нося такива! — каза тя.
100
Грейс погледна часовника си. Единайсет и седем минути. После погледна скоростомера. Караха с постоянна скорост от 135 мили в час. Покрай тях струяха светлини, а мракът се втурваше насреща им. Грейс наблюдаваше колите пред тях, като се опитваше да предпази Глен от неприятности. С приближаването до всяка кола се опитваше да определи дали е полицейска. Беше трудно, защото имаше много неозначени патрулни коли в този отрязък на пътя, но той познаваше някои издайнически признаци, които да търси — двама души в кола, последен модел на четириместно возило, и външна антена бяха най-сигурните сред тях. Знаеше и това, че късно през нощта нямаше много такива коли — тогава предпочитаха означените коли и видимото полицейско присъствие.
Щеше да му се наложи да задейства някои връзки, което не беше лесна задача при все по-изостреното внимание на обществеността, за да попречи да глобят Брансън и да му отнемат точки от талона заради четирите камери, които ги бяха снимали два пъти на излизане от Лондон. Четири камери по три точки всяка — може дори и повече, заради скоростта, с която преминаха покрай някои от тях. Минимум дванайсет точки от талона. Незабавна забрана.
Той се усмихна на мисълта, като си представи как щеше да протестира приятелят му.
— Какво смешно има? — попита Брансън, повишавайки глас, за да надвика рап песента на Буба Спаркс, която беше надута до максимум по радиото. — На какво се хилиш?
Грейс търпеше шума, защото Глен му беше казал, че музиката го отвеждала в зоната за бързо каране.
— На моя живот — отвърна Грейс.
Бяха изминали осем минути. Отдавна бяха отминали кръстовище 8 и всеки момент щяха да стигнат до кръстовище 9. Той огледа тъмния път напред.
— Твоят живот ли? Мислех си, че животът ти е тъжен. Не знаех, че е комедия.
— Просто карай! Имах едно от онези… как им викахте?… преживявания в близост до смъртта. Когато целият живот преминава пред очите ти. Така е, откакто напуснахме Нотинг Хил.
Отпред изникна големият синьо-бял знак на отклонението за летище „Гатуик“ и табелата на кръстовище 9. Те префучаха покрай тях. Малко по-напред в далечината Грейс различи силуета на надлеза през шосето.
Трийсет секунди по-късно минаха под него и Грейс премести поглед от часовника си върху скоростомера.
— Добре, вече можеш да намалиш!
— Няма начин!
Песента на Буба Спаркс свърши за облекчение на Грейс. Той се наведе да намали звука, но Брансън запротестира.
— Следващото парче е на Моб Дийп, човече. Той е недостъпен за теб, ама е моят вид музика.
— Ако не намалиш, ще намеря по радиото Клиф Ричард! — заплаши Грейс.
Брансън намали съвсем малко, клатейки глава.
За момент Грейс изключи Брансън и музиката му и се съсредоточи върху малко умствена аритметика. Току-що бяха изминали над двайсет и осем мили от сградата с апартамента на Бишоп в Уестборн Гроув, Нотинг Хил, част от които прекосиха през застроени градски площи, а други изминаха по шосе с две платна и по магистрала.
Имаше няколко различни маршрута, по които би могъл да тръгне Бишоп, и анализът на попътните камери за превишена скорост и камерите за наблюдение може би по-късно щяха да разкрият кой от тях е избрал. Движението от Лондон беше натоварено и Грейс знаеше, че в различни дни и по различно време човек можеше да има или да няма късмет.
Тази вечер бяха изминали разстоянието за трийсет и шест минути. При законно позволени скорости пътуването щеше да отнеме близо час. Брансън наистина караше като вятър и беше направо чудо, че никъде не ги спряха. Едно по-слабо движение и по-различен маршрут предполагаха икономия от още пет до десет минути. Което означаваше, че Бишоп може би беше изминал разстоянието за двайсет и шест минути.
Имаше няколко фактора, които трябваше да се вземат под внимание. Квитанцията от ресторанта на Фил Тейлър показваше, че сметката е била платена в десет и петдесет и четири в четвъртък вечер. Не беше задължително часовникът на терминала за кредитни карти да е абсолютно точен — можеше като нищо да бъде с няколко минути напред или назад. За момента от предпазливост и поради липса на доказателства по отношение на Бишоп Грейс прие, че е бил с пет минути назад. Значи допускаше, че Бишоп е напуснал ресторанта горе-долу в единайсет в четвъртък вечерта. Пътуването с таксито, ако допуснеше, че няма да има задръствания, щеше да заеме петнайсет минути. Още няколко минути, докато Бишоп изкара колата си от подземния паркинг под сградата.
Бишоп би могъл да бъде в колата си на Уестборн Гроув в единайсет и двайсет. Камерата за превишена скорост на моста на кръстовище 9 за „Гатуик“ го беше засякла в единайсет и четирийсет и седем.