— Оценявам ранното ти идване — каза Грейс, потискайки една прозявка, с натежали от умора очи. — Да ти донеса чай, кафе, вода?
— Малко чай. С мляко, без захар, благодаря.
Грейс вдигна слушалката и помоли Елинор, която също беше дошла рано по негова молба, да им донесе един чай и възможно най-силното кафе, което можеше да направи.
Бинс за момент се зачете в бележките си в тетрадката, после вдигна поглед.
— Значи сте арестували Брайън Дезмънд Бишоп в осем часа вечерта в понеделник?
— Точно така.
— Може ли да ми резюмираш основанията си за ареста? Някакви въпроси, които би трябвало да ни безпокоят?
Грейс резюмира основните доказателства, като присъствието на ДНК-то на Бишоп в семенната течност, намерена във вагината на Кати Бишоп, застрахователната полица живот на нейно име, сключена само шест месеца по-рано, и нейната невярност. Посочи също така двете предишни задържания на Бишоп за насилие срещу жени. Повдигна въпроса за алибито на Бишоп, но после показа на адвоката листа с времевата възстановка на събитията, който беше напечатал снощи, след като се прибра от Лондон, от който личеше, че Бишоп е могъл да има достатъчно време да дойде в Брайтън и да убие жена си… а после да се върне в Лондон.
— Предполагам, че сигурно е бил малко изморен на игрището за голф в петък сутринта — каза Крис Бинс сухо.
— Очевидно е играл като фурия — каза Грейс.
Бинс повдигна вежда и за миг Грейс падна духом, чудейки се дали пък сега Бинс нямаше да се заяде и да иска изявления от голф партньорите на Бишоп. Но за негово облекчение Бинс само добави:
— Може да е било от адреналина. От възбудата от убийството.
Грейс се усмихна. Като приятна изненада, човекът този път беше на негова страна.
Адвокатът на Държавната служба за съдебно преследване вдигна маншета си, откривайки елегантни златни копчета за ръкавели и свъсено погледна часовника си.
— А сега докъде сме?
Грейс следеше внимателно как напредва времето. Беше седем без пет.
— След разговора ни снощи се свързахме с адвоката на Бишоп. Той има среща с клиента си в седем. Детектив сержант Брансън с детектив Никол ще му предявят обвинението.
В седем и трийсет Глен Брансън и Никол, придружени от сержанта от ареста, влязоха в стаята за разпити, където вече седяха Брайън Бишоп с адвоката си.
Бишоп имаше тъмни кръгове под очите и кожата му беше добила затворническа бледност. Беше се обръснал, но очевидно на лошо осветление или бързайки и беше пропуснал няколко места, а косата му не изглеждаше толкова сресана, колкото преди. Само след трийсет и шест часа вече изглеждаше като стар затворник. Глен знаеше, че затворът правеше точно това с хората. Институционализираше ги много по-бързо, отколкото те осъзнаваха това.
Лейтън Лойд вдигна поглед към Брансън и Никол.
— Добро утро, господа. Надявам се, че сега ще освободите клиента ми.
— Опасявам се, сър, че след снощното развитие имаме достатъчно доказателства да предявим обвинение на клиента ви.
Цялото тяло на Бишоп се отпусна, устата му остана отворена и той, объркан, се обърна към адвоката си.
Лейтън Лойд скочи на крака.
— Ами алибито на клиента ми?
— Огледали сме всичко — каза Брансън.
— Това е нелепо! — запротестира адвокатът. — Клиентът ми беше съвсем откровен с вас. Отговори на всичките ваши въпроси.
— Това ще бъде отбелязано при процеса — отвърна Брансън. После, без да губи повече време, се обърна директно към Бишоп: — Брайън Дезмънд Бишоп, обвинен сте, че на или около 4 август тази година в град Брайтън, графство Източен Съсекс, незаконно сте убили Катрин Маргарет Бишоп. Не сте длъжен да казвате нищо, но не е в интерес на защитата ви, ако при отговора на въпрос не посочите нещо, на което ще се позовете като доказателство в съда. Всичко, което кажете, може да се използва като доказателство против вас. Ясно ли е?
Бишоп отново погледна към адвоката си, после пак към Брансън.
— Да — отговорът долетя като шепот.
Брансън се обърна към Лейтън Лойд.
— Правим постъпки да изправим клиента ви пред съда на магистратите в два часа днес следобед, когато ще поискаме отново връщане в затвора.
— Ние ще подадем молба за пускане под гаранция — каза Лойд решително, после се усмихна насърчително на Бишоп. — Клиентът ми е почтен член и стълб на обществото. Сигурен съм, че ще предаде паспорта си, а има възможност и да плати значителна гаранция.
— Това ще го решат магистратите — отговори Брансън. После двамата с Никол се върнаха в Съсекс Хаус, като оставиха Бишоп в ръцете на адвоката и тъмничаря му.