— И вие не направихте кой знае какво — отговори Бишоп сърдито. После се обърна към Грейс: — Моля ви, не съм го направил. Моля ви, повярвайте ми — каза той умолително. — На свобода е човек, убил две жени. Скъпата ми съпруга и друга моя добра приятелка. Не се отказвайте да го търсите само защото аз съм зад решетките. Моля ви!
— Мистър Бишоп — упрекна го Лейтън Лойд. — Не казвайте нищо повече.
Грейс напусна съдебната зала, а думите на Бишоп все още отекваха в ушите му. Беше чувал и друг път такива отчаяни молби в последната минута от негодяи, които бяха виновни по всички параграфи.
Въпреки това изведнъж почувства дълбока тревога.
105
По време на планьорката преди съвместната оперативка в шест и трийсет за операциите „Хамелеон“ и „Мистрал“ Брендан Дуйган насочи вниманието на Грейс към един проблем. Затова веднага след встъплението и краткото си обобщение на събитията за деня, Грейс информира основните членове на двата разследващи екипа, които се бяха натъпкали в конферентната зала на Съсекс Хаус, че е възникнал проблем при времевата възстановка, свързваща Брайън Бишоп с убийството на Софи Харингтън. Той се обърна към детектив Корбин — човек от екипа на Дуйган, и я помоли да докладва.
Ейдриен Корбин, облечена в дънков гащеризон и оранжева тениска, беше ниска и набита, с фигура на момче. Двайсет и осем годишната детективка имаше мъжка подстрижка и кръгло, прямо лице, което на Грейс му приличаше на мопс. Изглеждаше по-агресивна, отколкото беше всъщност, и се оказа изненадващо притеснителна, когато взе думата и се изправи пред много хора.
— Свързах действията на Брайън Бишоп следобеда и вечерта на 4 август по информацията, която ми беше предоставена от полицай Бъкли — служителката за връзка със семействата, от таксиметровия шофьор на „Хоув Стриймлайн“ мистър Марк Тъкуел, от записите на наблюдателните камери от мониторинговия център на брайтънската полиция, както и от цивилни източници, записите на мобилния телефон на Бишоп и проектирания маршрут от клетките за мобилни телефони, предоставен от „Бритиш Телеком“ и показващ географското движение на телефона на Бишоп.
Тя млъкна, зачервена и обляна в пот. Грейс я съжали. Да си добър детектив не означаваше задължително да бъдеш и самоуверен говорител пред публика. Корбин обърна назад една страница от бележките си, като че ли проверяваше нещо, после продължи:
— За операция „Хамелеон“ представлява интерес, че телефонът на Бишоп не е бил активен от единайсет и двайсет вечерта в четвъртък, 3 август, до шест и трийсет и шест сутринта в петък, 4 август.
— Можем ли въз основа на тази информация да екстраполираме, че това е било така, защото Бишоп не се е движил в този отрязък от време или, ако се е движил, че е оставил телефона си или пък го е изключил? — попита Грейс.
— Доколкото знам, ако телефонът е в режим на готовност или пък се използва, той непрекъснато обменя сигнали с най-близката базова станция… всъщност говори с нея, съобщавайки й къде се намира. Имаше редица сигнали, получени от телефона на Бишоп от разни клетки в Лондон, които показаха, че е пътувал от „Пикадили“ до Нотинг Хил, приблизително между единайсет до единайсет и петнайсет същата вечер. Последният сигнал е от единайсет и двайсет от клетка в Бейсуотър, западен Лондон, близо до Нотинг Хил. Следващите сигнали са получени в шест и трийсет и шест сутринта от същата базова станция, сър.
Въпреки че това отговаряше на времето, посочено от Фил Тейлър, когато бяха напуснали с Бишоп ресторанта „Улсли“, Грейс разбра, че информацията никак не им беше от полза. Бишоп би могъл да изключи телефона си, така че пътуването му до Брайтън и обратно посред нощ да не може да се проектира от телефонните клетки и лесно можеше да каже, че го е бил изключил, за да се наспи преди ставане. Но именно следващите думи на детектив Корбин го накараха да подскочи.
— Движенията на телефона на Бишоп в петък, 4 август, до шест и четирийсет и пет следобед, отговарят на разказа му и на онова, което ни е известно. Те показват, че е дошъл направо от Лондон в голф клуба на Северен Брайтън, а оттам е отпътувал директно за Съсекс Хаус. Те също така очертават пътуването му оттам до „Хотел дю Вен“. После, изглежда, е изключил телефона си между дванайсет и двайсет и осем и два часа и седемнайсет минути. Това съответства на периода от време, в който полицай Бъкли го е обявила за изчезнал от „Хотел дю Вен“.
Тя млъкна и огледа притихналата стая. Всички я гледаха много съсредоточено и си водеха бележки. Грейс й се усмихна насърчително. Тя продължи:
— По същото време Бишоп е засечен от камерите за наблюдение. Едната на кръстовището на „Дюк Лейн“ и „Шип Стрийт“, малко по-нагоре от „Хотел дю Вен“, другата срещу църквата „Сейнт Питър“ на „Лондон Роуд“, и трета на „Кингс Парейд“ срещу брайтънския вълнолом. Причината, с която е обяснил отсъствието си, е, че бил излязъл да глътне въздух.