— Вижда ми се малко странно — каза Норман Потинг, — че и двата пъти, когато изчезва, Бишоп си изключва телефона.
Грейс кимна, обмисляйки думите му, после й даде знак да продължи.
— От два и седемнайсет до шест и четирийсет и седем в петък, 4 август, телефонните сигнали са статични, показвайки, че Бишоп е бил в хотелската си стая. Това съответства на доклада на служителката за връзки със семействата Линда Бъкли, която казва, че Бишоп се е върнал в хотела около два и двайсет и е бил в стаята си всеки път, когато го проверявала по хотелския телефон, като последното й обаждане е било в шест и четирийсет и пет. После проектираният маршрут на телефона показва, че Бишоп се е преместил на миля и половина по на запад, което отговаря на информацията, получена от детектив Памела Бъкли от таксиметровия шофьор Марк Тъкуел, който твърди, че закарал Бишоп по това време до хотел „Ландсдаун Плейс“. Научих, че таксиметровата компания „Хоув Стриймлайн Таксиз“ е потвърдила това по регистъра си — тя погледна детектив Бъкли.
— Да, така е — отговори Памела Бъкли.
Корбин обърна друга страница.
— Бишоп се настанява в хотел „Ландсдаун Плейс“ в седем и пет часа… някъде след около три часа, след като човек от рецепцията на хотела получава обаждане от неидентифициран мъж, който запазва стая за няколко нощи на името на Бишоп — прочете тя.
Грейс бързо прелисти назад собствените си записки.
— Бишоп твърди, че му се обадил полицай от отдела за криминални разследвания и му съобщил, че го преместват в друг хотел и че е уредено да дойде да го вземе такси от задния вход. Това било, за да напусне хотела, без да го забележи пресата, която обсаждала хотела. Той спомена този полицай като детектив сержант Канинг… но ние проверихме и такъв служител в съсекската полиция няма.
— А вярно ли е, Ейдриен, че няма запис на обаждане от мобилния телефон на Бишоп до хотел „Ландсдаун Плейс“? — попита главен инспектор Дуйган.
— Вярно е, сър — отговори тя, а после добави: — „Хотел дю Вен“ също потвърди, че не е имало обаждания по никой от хотелските им телефони до хотел „Ландсдаун Плейс“, докато Бишоп е бил там.
— Докато е бил навън! — изведнъж каза Норман Потинг възбудено. — Докато се е разхождал на обяд, може да е купил един от телефоните с ваучери и после да го е захвърлил. Може да го е купил специално, за да проведе тези разговори… и други, за които може да не знаем.
— Интересна мисъл — съгласи се Грейс. — Много добре, Норман.
— Хотел „Ландсдаун Плейс“ е по-близо до Софи Харингтън, отколкото „Хотел дю Вен“ — каза Дуйган. — Това би могло да бъде от значение.
— Бих искал да добавя тук още нещо — каза Грейс. — Възможно е Бишоп да е имал съучастник, който да му е помогнал за алибито в нощта на убийството на мисис Бишоп. Същият този съучастник може да е направил и смяната на хотелите.
Главен инспектор Дуйган каза:
— Рой, разбираме колко привлекателна е идеята за съучастник в убийството на мисис Бишоп и онази значителна застрахователна полица. Имаме ли обаче основания да смятаме, че Бишоп ще има съучастник и в убийството на Софи Харингтън?
— Не. Но още е рано.
Дуйган кимна и си записа нещо.
Ейдриен Корбин продължи с времевата възстановка.
— Бишоп е бил забелязан от персонала да напуска хотела приблизително в седем и трийсет. Проектираният маршрут от телефонните клетки показва, че се е насочил на запад. Това се потвърждава и от камерата за наблюдение на кръстовището на „Уест Стрийт“ и „Кингс Парейд“ в осем без пет.
Грейс я зяпна шокирано, за момент помислил, че не е чул добре.
— Значи Бишоп тръгва от хотел „Ландсдаун Плейс“ обратно в посока към „Хотел дю Вен“? Абсолютно различна посока от тази, в която би трябвало да тръгне, за да стигне до дома на Софи Харингтън, така ли? — заразпитва я той.
— Да, сър — отговори му тя.
Тогава стана Дуйган и включи видеомонитора.
— Мисля, че всички трябва да видят това — каза той.
Отначало се показа цветен образ на Брайън Бишоп на „Кингс Парейд“, с няколко души зад него и преминаващ автобус. Лицето му не можеше да се сбърка. Беше облечен в дрехите, които Грейс си спомняше от разпита му по-късно същата вечер — черно сако блузон върху бяла риза и сини панталони. И лейкопластът на дясната му ръка.
— По кое време свидетелката ви твърди, че е видяла Бишоп пред къщата на Софи Харингтън? — попита Грейс.