— Почти точно в осем часа. Знаеше точно времето, защото току-що започвала някаква телевизионна програма, която тя искала да гледа — отговори Дуйган.
— И официално го е разпознала?
— Да, идва днес следобед и участва в процедура по разпознаване. Абсолютно е сигурна, че това е бил той.
— Какви дрехи казва, че е носел Бишоп? — попита Грейс.
— Каза, че бил с тъмен анцуг… тип найлонов ветрозащитен костюм.
Грейс се загледа в образа на Бишоп на екрана.
— Какво мисли всеки от вас? Може ли това черно сако блузон и тъмносините памучни панталони да се сбъркат с анцуг?
Алфонсо Дзафероне каза:
— Било е осем часът, когато е видяла Бишоп. Възрастните хора не виждат цветовете много добре при слаба светлина. Мисля, че това сако блузон може да бъде лесно сбъркано с горнище на анцуг по това време на деня.
— Или пък — каза Гай Бечълър — Бишоп може да е навлякъл анцуг върху дрехите си, за да ги предпази.
— И двамата имате право — каза Грейс. После насочи мислите си обратно към времевата възстановка. — Можел е да стигне от „Кингс Парейд“ до адреса на мис Харингтън за десет минути с такси.
Дуйган натисна дистанционното и се появи втори образ на Бишоп. Сега беше на крайбрежния булевард, с част от Аркадите, която ясно се виждаше отзад.
Продължавайки да чете, детектив Корбин каза:
— Бишоп е заснет отново в осем и четиринайсет от наблюдателна камера пред Аркадите. Проектираният маршрут от телефонните клетки показва, че е останал на това място през следващите четирийсет и пет минути, а после е тръгнал обратно на запад, към хотела си. Двама души от персонала на бар „Пебълс“ на крайморския булевард потвърдиха, че е бил в техния бар приблизително от осем и двайсет до около осем и петдесет. Казаха, че изпил една бира и едно еспресо и бил много разстроен. На няколко пъти ставал и крачел наоколо, после се връщал и сядал. Те се безпокоели да не духне, без да плати.
Когато детективът млъкна, обади се Бела Мой.
— Рой — каза тя, — той като че ли преднамерено се е набивал на очи.
— Да — каза Грейс. — Възможно е. Но това също така е и типично поведение за човек в силно възбудено състояние.
Дуйган отново натисна дистанционното. Екранът сега беше по-тъмен. Виждаше се образ в заден план на мъж, който много приличаше на Бишоп, на същото място, както и предната снимка, който минаваше покрай Аркадите.
— В осем и петдесет и четири — продължи да чете детектив Корбин — Бишоп отново е заснет от наблюдателната камера, както и в осем и четиринайсет, само че този път да върви в обратната посока. От проектирания маршрут от телефонните клетки имаме информация, че е поел отново на запад, в посока на хотел „Ландсдаун Плейс“. Служителка от рецепцията на хотела си спомня, че Бишоп се върнал в хотела приблизително към девет и двайсет и пет, когато тя му предала оставеното съобщение от старши детектив Грейс — тя погледна Грейс. — После ви се е обадил в девет и трийсет.
— Да.
— След това е дошъл с кола в Съсекс Хаус, където старши детектив Грейс и детектив сержант Брансън го разпитали, като разпитът започнал в десет и двайсет и две минути. Според проектирания маршрут от телефонните клетки Бишоп не е напускал хотела до девет и четирийсет и девет.
— Минал е почти покрай вратата на Софи Харингтън на път от хотела дотук — каза Глен Брансън.
— За да пристигне тук, му трябват минимум петнайсет минути… аз живея през няколко улици от хотел „Ландсдаун“ — отговори Грейс. — Шофирам по този път всеки ден, денем и нощем. Винаги ми отнема петнайсет минути. При това положение е щял да разполага с осемнайсет минути да убие Софи Харингтън. Невъзможно е, не и предвид онова, което й е сторено, с всички онези дупки, пробити в гърба й. Не би могъл да направи това и да се приведе в приличен вид в рамките на тази времева възстановка.
— Съгласен съм — каза Дуйган.
— Което означава, че имаме проблем — каза Грейс. — Или Бишоп не е убил Софи Харингтън, или е имал съучастник. Или…
Той замълча.
106
Веднага след оперативката Грейс мина покрай офиса си, покрай почти опразнените бюра в стаята на детективите и надникна в офиса на Брайън Кук. С облекчение видя, че началникът на отдела за научна поддръжка все още беше на работа.
Кук говореше по телефона и очевидно провеждаше частен разговор, но му махна да влезе, бодро каза на лицето от другата страна на линията, че си чака обещаното от него питие, и затвори.
— Рой, Джон Прингъл свърза ли се с теб за колата на Клео Мори? — попита той.
— Не.
— Днес му възложих задачата… казах му да докладва на теб.