След като благодари, Грейс смени темата и попита:
— Кажи ми какво знаеш за ДНК-то на близнаците?
— Какво искаш да разбереш?
— Колко са близки ДНК-та на еднояйчни близнаци?
— Абсолютно идентични.
— Съвсем?
— Сто процента. Отпечатъците от пръсти ще са различни, което е интересно. Но ДНК-то е абсолютно еднакво.
Грейс се прибра в офиса си, затвори вратата и много внимателно обмисли какво ще каже, преди да позвъни на мобилния номер пред себе си.
— Лейтън Лойд — отговориха му от другата страна с решителен, готов за битки глас, сякаш адвокатът вече знаеше кой му се обажда.
— Обажда се старши детектив Грейс, мистър Лойд. Може ли да проведем неофициален разговор?
В гласа на адвоката се долови изненада.
— Да. Добре. Говорим неофициално. Нова информация ли имате?
— Имаме известни предположения — каза Грейс, но все още беше нащрек. Не вярваше на този мъж. — Знаете ли дали клиентът ви има близнак?
— Не ми е споменал нищо. Искате ли да ми обясните малко повече? — попита Лойд.
— Не на този етап. Би могло да помогне на всички ни, ако установим или елиминираме този факт. Можете ли да попитате клиента си спешно?
— Часовете за посещения вече са минали. Можете ли да упълномощите затвора в Луис да ме оставят да поговоря с клиента си по телефона?
— Да, веднага ще го направя.
— Искате ли да ви се обадя още тази вечер?
— Ще ви бъда признателен.
Докато оставяше слушалката, телефонът му иззвъня почти веднага.
— Рой Грейс — отговори той. Гласът от другата страна звучеше много сериозно и замислено.
— Старши детектив, обажда се Джон Прингъл. Аз съм от криминолозите на местопрестъплението и ме помолиха да огледам повредения от огъня морис, който докараха в полицейското депо за коли тази сутрин. Брайън Кук ми каза да докладвам каквото открия на вас.
— Да, благодаря ви. Той каза, че ще се обадите.
— Току-що приключих с огледа на колата, сър. Сериозните повреди от огъня са стопили част от жиците вътре, така че не мога да ви дам пълен доклад, както бих искал.
— Ясно ми е.
— Онова, което мога да кажа, сър, е, че огънят не е причинен от онзи, който се е опитал да открадне колата, нито пък е от вандализъм — последва продължително мълчание.
Грейс притисна още по-плътно слушалката до ухото си и се наведе над бюрото.
— Слушам ви. Какво го е предизвикало?
— Някой е пипал колата. Безспорно е въпрос на преднамерен саботаж. Добавен е допълнителен комплект инжектори на гориво и са позиционирани така, че да впръскват бензин директно в краката на шофьора, когато се включи двигателят. Има свързан проводник със стартера на двигателя, който да пусне искри в краката на шофьора, когато двигателят се включи. В допълнение на това, макар че е трудно да бъда сигурен при толкова много стопени проводници, изглежда, е променено заключването на централните врати, така че след като веднъж се заключат, вече да не могат да се отключат.
Грейс усети как по гърба му полази студена тръпка.
— Направено е от много умен човек, някой, който е знаел точно какво прави. Целта не е била да се повреди колата, детектив следовател. Според мен целта е била да бъде убит шофьорът.
Грейс седеше на един от двата големи червени дивана долу, в хола на Клео, тя се беше сгушила до него, а празният аквариум, все още пълен с вода, стоеше на масичката. Беше я прегърнал с едната си ръка, а с другата държеше голяма чаша „Гленфидих“ с лед. Току-що измитата й коса ухаеше приятно. Усещаше я топла и жива, толкова пронизващо, великолепно жива. И толкова уязвима.
Боеше се до смърт за нея.
От стереоуредбата се носеше „Ловци на бисери“ на Бизе. Беше изящна музика, но твърде мъчителна, твърде тъжна за момента. Той имаше нужда от тишина, от нещо жизнерадостно, но не знаеше от какво. Внезапно почувства, че не знае почти нищо. Знаеше само, че обича това красиво, топло и забавно същество, което държеше в прегръдките си. Обичаше я искрено и дълбоко, повече, отколкото си въобразяваше, че ще заобича някого след Санди. И че по някакъв начин трябваше да остави Санди да си върви. Не искаше сянката й да погуби тази връзка.
Не спираше да мисли и за това какво щеше да стане, ако този тъжен малък негодник, който продължаваше да се бори за живота си, не беше я изпреварил да влезе в колата.
Ако нямаше полицейско следене. Ако нямаше никой, който да я измъкне оттам.
Мисълта беше почти непоносима. Някакъв психар беше решил да я убие и беше положил големи усилия.
Кой?
Защо?
И ако се беше опитал веднъж и не беше успял, щеше ли тогава — той или тя — да се опита отново?
Мислите му се върнаха отново към неделята, когато някой беше разрязал с нож гюрука на мориса. Просто съвпадение ли беше, или имаше връзка?