Роден (къде и кога): седми септември 1964 г., в 3:47 сутринта, в Кралската болница на графство Съсекс.
Име (ако има): Дезмънд Уилям
Пол: момче
Име и презиме на бащата:
Име и моминско презиме на майката: Елинор Джоунс
После, крайно вдясно, беше написано: осиновен. Следваше подпис: Албърт Хоул, старши архивар.
След това Грейс разгъна втория документ. На него пишеше: Заверено копие на запис в регистъра на Главния архив. Най-отдолу на документа пък пишеше: Заверено копие на запис в регистъра на осиновените деца.
И отново колонки.
Дата на регистриране: деветнадесети септември 1964 г.
Име на осиновеното дете: Брайън Дезмънд
Пол на осиновеното дете: мъжки
Име и презиме, адрес и занятие на осиновителя или осиновителите: Мистър Родни и мисис Айрини Бишоп, „Бренгуин Роуд“ №43, Брайтън. Директор на компания.
Дата на раждане на детето: седми септември 1964 г.
Дата на решението за осиновяване и описание на съответния съд: Съд на графство Брайтън
Подпис на лицето, упълномощено от главния архивар да завери записа: Албърт Хоул
Той отново препрочете внимателно двата документа, запаметявайки подробностите. После погледна часовника си. Беше твърде рано да се обади на консултанта по осиновителни въпроси, затова реши да го направи веднага след оперативката в осем и трийсет.
— Лорета Лебернайт — отговори тя с любезен, сериозен глас.
Грейс се представи и обясни накратко какво търси.
— Опитвате се да разберете дали този Брайън Бишоп има близнак?
— Точно така — отговори той.
— Добре, каква информация искате за него?
— Разполагам със свидетелството му за раждане и нещо, което прилича на свидетелство за осиновяване.
— Свидетелството за раждане дълго ли е или късо?
Грейс й го описа.
— Добре — каза тя. — От дългите свидетелства е… има повече информация. Има един сигурен начин да ви кажа… ако раждането е било в Англия или Уелс. Там ли е?
— Да, той е роден в Брайтън.
— Можете ли да ми прочетете какво е написано в колонката Кога и къде е роден!
Грейс й прочете.
— Седми септември 1964 г. в 3:47 сутринта, така ли? — повтори тя.
— Да.
— И мястото на раждане е дадено къде? — попита го тя отново.
— Брайтън. Кралската болница на графство Съсекс.
— И това ви е написано! — гласът й прозвуча доволно.
— Да.
— В Англия и Уелс в допълнение на датата на раждане се вписва и час на раждане само при родени близнаци. Според тази информация, старши детектив, можете да бъдете сто процента сигурен, че Брайън Бишоп има близнак.
109
Няколко минути след като отвориха в десет часа, Ник Никол влезе през сканиращата арка в красивото, боядисано в пастелносиньо помещение на Брайтънската справочна библиотека. Миризмата на хартия, кожа и дърво му напомниха за училище, но беше толкова изтощен от поредната почти безсънна нощ благодарение на сина си Бен, че почти не забеляза какво го заобикаляше. Отиде до информационното гише и показа полицейската си карта на един от библиотекарите, като му обясни какво му трябваше.
Пет минути по-късно младият детектив седеше под куполния гипсов таван, пред депо с микрофилми, с микрофилм в ръка, маркиран с червена лента, който съдържаше регистъра на ражданията в цялото Обединено кралство през третото тримесечие на 1964 година. Той три пъти го постави наопаки, докато най-сетне разбра как действа четящото устройство. После завъртя копчетата в опит да превърти списъка с имена под презимената, отпечатани с твърде дребен и размазан шрифт, за да се четат… поне от собствените му изморени очи.
Според инструкциите на услужливата консултантка по осиновителни въпроси Лорета Лебернайт той търсеше неомъжени майки с презиме Джоунс. Ясният индикатор беше дете със същото презиме като моминското име на майката. Въпреки че при толкова често срещано име като Джоунс, предупреди го библиотекарят, ще има случаи на брак на двама души със същото презиме.
Въпреки думите „МОЛЯ, ТИШИНА“, написани с големи златни букви върху дървена табела, един баща зад него обясняваше нещо на любопитно момченце на много висок глас. Ник си отбеляза наум никога да не позволява на сина си да говори толкова високо в библиотека. Той бързо губеше нишката на всички подобни бележки за разни дразнещи неща, които нямаше да разреши на сина си да прави, когато порасне. Беше абсолютно луд по него, но цялата тази работа да си родител беше започнала да го стряска. И никой всъщност не го беше предупредил своевременно, че трябваше да я върши, страдайки едновременно от липса на сън. Почти беше забравил те с Джен имаха ли някога полов живот? По-голямата част от предишния им живот сега беше далечен спомен.