— Да поговорите с него ли? — гласът й прозвуча изумено.
— Парцел 437, ред 12 — каза старецът.
— Дерек! — упрекна го тя.
— Е, там се намира. Какво ти става, жено?
— Извинете съпруга ми — каза тя, хванала деликатно чашата си за дръжката. — Така и не можа да се съвземе. Предполагам, че никой от двама ни не успя.
— От какво да се съвземе? — попита Грейс колкото се можеше по-внимателно.
— Той беше седмаче, като брат си, горката душица. Имаше вроден дефект — малформирани бели дробове. Така и не се развиха както трябва. Имаше слаби гърди, знаете ли? Винаги боледуваше от инфекции като дете. И наистина тежка астма.
— Какво знаете за брат му? — попита Грейс, вече силно заинтересуван.
— Че е починал в кувьоза, бедното създание. Така ни казаха.
— Ами майката?
Жената поклати глава.
— „Социални услуги“ не дадоха никаква информация.
— На мен ли го казвате — каза горчиво Грейс.
— Трябваше ни дълго време, за да разберем, че е била самотна майка… което по онова време беше лоша работа. Загинала при автомобилна катастрофа, но така и не научихме подробности.
— Сигурна ли сте, че братът на Фредрик… извинявайте, Ричард — поправи се той, — че братът на Ричард е умрял?
— Не можете да сте сигурен в нищо, което ви казват „Социални услуги“. Но тогава ни казаха така.
Грейс кимна със съчувствие. По телевизора отново изреваха. Той погледна и видя риплей на това как глупавият център лови.
— Можете ли да ми кажете къде мога да намеря сина ви Ричард?
— Нали вече ви казах — изръмжа старецът. — Парцел 437, ред 12. Тя ходи там всяка година.
— Съжалявам — каза Грейс. — Не разбирам.
— Онова, което се опитва да ви каже съпругът ми, е, че сте закъснял с двайсет години — каза тя.
— Закъснял ли? — Грейс получаваше съвсем объркани сигнали.
— Когато беше на двайсет и една години — каза Джоан Трипуел, — Ричард отиде на едно парти и забрави да си вземе инхалатора с вентолин… трябваше винаги да го носи със себе си. Получил изключително тежък астматичен пристъп — гласът й затрепери. Тя подсмръкна и попи очите си. — Сърцето му не издържало.
Грейс я зяпна изненадано.
Като че прочела някаква несигурност в погледа му, Джоан Трипуел каза натъртено:
— Горкичкият, той почина. Така и не изживя живота си.
112
След час шофиране в обратна посока, един силно паднал духом Рой Грейс докладва какво беше открил на екипа на операция „Хамелеон“ в първа зала за тежки произшествия, после седна и започна да преглежда всички доказателства, които имаха за Брайън Бишоп.
Убеден, че Джоан Трипуел казваше истината, той се изправи пред редица несъответствия. Беше като да се опитваш да натъпчеш някъде парченце от пъзел, което ти се струва подходящо, но се оказва, че не е със същата форма.
Притесняваха го данните за близнака, които му беше прочел главният архивар. Грейс препречете бележките си, направени в кметството, после провери отново свидетелството за раждане на Бишоп и удостоверението му за осиновяване. Беше роден на 7 септември в три и четирийсет и седем — осемнайсет минути по-рано от брат си, Фредрик Роджър Джоунс, прекръстен на Ричард и починал на двайсет и една години.
Защо тогава „Социални услуги“ са казали на Джоан Трипуел, че другият близнак бил умрял?
Той се обади на консултантката по осиновителни въпроси Лорета Лебернайт. Тя му отвърна бодро, че по онова време това било обичайна постъпка за „Социални услуги“. Избягвали да разделят близнаци, но дори и тогава имало дълъг списък от желаещи да осиновят дете. Ако единият близнак е боледувал и бил държан в кувьоз дълго време, решавали да дадат здравия за осиновяване, а пък ако вторият оцелеел, използвали невинна лъжа, за да задоволят още една двойка, която отчаяно искала дете.
Такъв бил и нейният случай, добави тя. Тя имала близначка, но приемните й родители не били информирани за това.
От опита си с онази вещица от „Социални услуги“ на Грейс не му беше трудно да повярва, че са способни на всичко.
Грейс пусна записите от наблюдателните камери по монитора и започна да ги разглежда, като ги сравняваше с подробната възстановка от мобилния телефон, направена от детектив Корбин. Мъжът на екрана беше Брайън Бишоп. Той беше абсолютно сигурен в това, освен ако нямаше точен двойник. Но фактът, че възстановката показваше как напуска околностите на хотел „Лансдаун Плейс“, а после се връща там, превръщаше възможността за случаен двойник, оказал се там, където трябва и когато трябва, в твърде голямо съвпадение, за да може да го приеме просто така.
Той написа в бележника си думата „съучастник“, последвана от голяма въпросителна.