— Заради Джанет?
— Така й беше казал.
— И тя му повярвала?
— Абсолютно.
— Имаш ли представа с какво се е занимавал?
— Нещо с компютри — каза тя. — Нещо свързано с разписания. Очевидно преуспяваща компания. Отварял клон в Австралия и решил да започне нов живот там… с Джанет.
Разписания. Грейс мислеше усилено. Разписания. Това беше бизнесът, с който се занимаваше Бишоп.
— Казвала ли ти е някога името му?
— Не, не искаше да ми го каже. Все разправяше, че не може да ми каже името му, защото бил женен и тя се заклела да пази връзката им в тайна.
— Тя не беше от хората, които ще изнудват някого — каза Грейс. — И не смятам, че е имала много пари.
— Не, нямаше. Идваше на работа с една стара веспа.
— Та какъв би могъл да бъде мотивът му да я убие… ако приемем, че го е направил?
— Или пък и двамата са били убити? — отговори тя. — И само нейното тяло е намерено.
— Възможно е. Някой го е преследвал, а тя просто се е случила не където и не когато трябва? Няма да е за пръв път. Чула ли си нещо от разследващия екип?
— Засега не са напреднали много. Има само една интересна дреболия.
— Каква?
— Малко преди това видях Рей Пакам… от отдела за разследване на високотехнологични престъпления.
— Да, знам го. Умен мъж.
— Пуснал някакъв криминологичен софтуер на компютъра, който се използваше тук от Джанет, и възстановил електронния й дневник, който тя изтрила, преди да напусне.
Някой почука и влезе. Грейс погледна и видя един младеж от отдела. Лорна го погледна.
— Извинявай, Дърмот, нещо спешно ли е?
— Не… няма проблем… ще ти се обадя утре.
Той излезе и затвори вратата.
Тя погледна разсеяно.
— Докъде бях стигнала?
— Дневникът на Джанет — подсети я той.
— А, да. В него имаше едно име отпреди девет месеца, което никой от нас тук не знаеше. Беше запис за една вечер през декември миналата година. Беше написала: Питие, Брайън.
— Брайън ли?
— Да.
Грейс внезапно потръпна. Брайън. Разписания. Голяма къща в Брайтън. Апартамент в Лондон. Убита жена.
Мозъкът му сега наистина заработи и цялата умора изчезна. Затова ли се беше събудил през нощта, мислейки си за Джанет Макуъртър? Мозъкът му е подсказвал, че има връзка?
— Май че това означава нещо за теб, Рой.
— Възможно е — каза той. — Кой води разследването за Джанет?
— Инспектор Уинтър, в зала 2 за сериозни произшествия.
Грейс благодари на Лорна и се запъти право натам, където обясни възможната връзка от двойния разпит и какво беше научил от него.
Когато се връщаше, почти се сблъска с триумфално изглеждащия Глен Брансън, който изскочи иззад ъгъла почти на бегом.
— Пипнахме го! — каза Брансън, измъквайки парче хартия от джоба си, което разгъна. — Имам име и адрес!
Грейс влезе подир него в стаята.
— Името му е Норман Джекс.
Глен погледна смачканото листче разграфена хартия с назъбен край, там, където беше откъсната от бележник със спирала. На него пишеше: „Саквил Роуд“ 262Б, Хоув.
Той погледна Брансън.
— Това не е адресът на Бишоп.
— Не, не е. Но този адрес е посочил мъжът в регистрационния формуляр на отдела за злополуки и неотложна помощ в неделя сутринта. Дегизираният Брайън Бишоп. Може би живее два живота?
Грейс гледаше листчето с лошо чувство. Като че ли в него се вихреше черен облак. Нима Брайън Бишоп имаше втори дом? Таен дом? Таен живот?
— Това истински адрес ли е?
— Бела провери в избирателните списъци. На този адрес има Норман Джекс.
Грейс погледна часовника си, а във вените му потече адреналин. Беше шест и десет.
— Забрави за оперативката — каза. — Виж кой е дежурен магистрат и вземи заповед за обиск. После се свържи с местния полицейски екип за подкрепление. Ще посетим Норман Джекс. Възможно най-бързо.
Той хукна по коридорите обратно към отдела на националната полицейска компютърна служба.
Лорна Бакстър излизаше в момента, когато пристигна.
— Лорна — каза той задъхано, — можеш ли да ми отделиш минутка?
— Трябва да прибера най-голямото си дете от урок по плуване — тя си погледна часовника. — Нещо бързо ли е?
— Само за няколко минутки… наистина е важно… съжалявам, че те притеснявам. Но съм прав, нали, че Джанет Макуъртър е била упълномощена да вкарва данни в националния полицейски компютър?