Беше го цапардосала.
Той пусна крака й, претърколи се напред, хвана кичур от дългата й руса коса и дръпна силно към себе си. Кучката зави от болка, препъна се, после се обърна, опитвайки се да се освободи. Той затегли още по-силно, като дръпна главата й толкова назад, че за миг си помисли, че й е счупил врата. Тя отново зави от болка и гняв, като се изви с лице към него. Той я удари с глава в слепоочието. Видя как чукът се върти по пода. Опита се да легне върху нея, като продължаваше да не вижда периферно, а после усети мъчителна болка в лявата китка. Кучката беше забила зъби в него.
Той замахна с дясната си ръка, удари я някъде по тялото, замахна отново, опитвайки се отчаяно да отскубне ръката си от зъбите й. Удари отново. И отново, като сам крещеше от болка.
Рой! — помисли си тя отчаяно, забивайки зъби още по-дълбоко, още по-дълбоко, опитвайки се да отхапе проклетата му ръка. — Моля ти се, ела, Рой! О, Божичко, ти беше на телефона. Да беше останал още само една секунда. Една секунда…
Усети удар върху лявата си гърда. После отстрани по лицето. После той хвана ухото й и го заизвива, извива, извива. Господи, болката беше непоносима. Щеше да й откъсне ухото!
Тя извика, пусна ръката му, изтърколи се настрани колкото можеше по-бързо в опит да стигне до чука.
Изведнъж глезенът й беше стиснат като в менгеме. Той я дръпна рязко назад и я повлече с лице по пода. Тя се опита да му се противопостави, после към лицето й се втурна една сянка, тя усети рязко, заслепяващо, агонизиращо хрущене и падна по гръб, като видя замаяно как лампите на тавана просветнаха край нея, излизайки от фокус.
Забеляза, че той отново е докопал чука, застанал на едно коляно, приклекнал, изправящ се на крака. Нямаше да се даде на това влечуго, нямаше да умре, не и в дома си, нямаше да позволи да я убие един луд с чук. Не и сега, най-вече не сега, не и в момента, когато животът й най-сетне влизаше в релси, когато беше толкова влюбена…
Оръжие.
Трябваше да има някакво оръжие в стаята.
Бутилката от вино на пода до дивана.
Той вече беше станал на крака.
Тя беше до шкафовете с книги. Издърпа една книга с твърда подвързия и я запрати по него. Не го уцели. Измъкна втора — дебел сборник на Конан Дойл, като с едно движение застана на колене и я запрати по него. Книгата го удари в гърдите, като го накара да залитне назад няколко стъпки, но продължи да държи чука. Да се приближава към нея.
Сега през болката и гнева си тя отново изпита страх. Като се огледа отчаяно наоколо, видя празния аквариум на Фиш. Хвърляйки се напред, Клео го сграбчи, вдигна го, разливайки вода. Толкова тежеше, че едва го удържаше. Метна срещу него цялото му съдържание — няколко галона вода и парчета миниатюрна гръцка архитектура. Тежестта на водата го изненада и го тласна няколко крачки назад. После с цялата си сила тя хвърли аквариума по него. Той го удари в коленете и го отхвърли назад като кегла, с приглушен сърдит вой на болка, а после се пръсна върху пода.
Все още държейки чука, той вече се изправяше на крака. Клео се огледа трескаво, опитвайки се да прецени възможностите си. В кухнята имаше ножове. Но трябваше да мине покрай него, за да стигне дотам.
Горе — помисли си тя. Имаше няколко мига преднина. Ако успееше да стигне горе, до спалнята си, да заключи вратата. Там имаше телефон!
Докато се изправяше, залитайки и пренебрегвайки разкъсващата болка, а звукът на собственото му дишане отекваше около него като в барокамера, той наблюдаваше с чиста, крайна омраза, оцветена със задоволство, как босите й крака изчезват нагоре по стълбата.
И изпита дълбоко убождане на похот.
Горе няма нищо, сладурче!
Познаваше всеки сантиметър от тази къща. Задрънча в джоба на панталона си вътре в защитния костюм с ключовете за вратата към покрива и ключалките на прозорците с трикамерен стъклопакет. Мобилният й телефон беше на дивана до една отворена папка с някакъв проект, по който тя очевидно работеше.
Сега вече беше възбуден. Беше се борила храбро, както Софи Харингтън, и това го възбуждаше силно. Той се усмихна при спомена за нощите, в които бе спал със Софи Харингтън, докато тя през цялото време си мислеше, че той е Брайън Бишоп.
Но най-възбуждащият момент беше сега. Мисълта, че след няколко минути ще прави любов с момичето на старши детектив Грейс.
Зло същество.
Друг път ще си помислиш, преди да наречеш отново някого ЗЛО СЪЩЕСТВО, старши детектив Грейс.
Закуцука напред, макар че левият глезен го болеше ужасно, коленичи и откачи шнура от леглото на безжичния телефон. Когато се изправи отново, видя рана на левия си крак, точно под коляното, откъдето капеше кръв. Лошо, не можеше да направи нищо сега. Той постави внимателно крак върху първото стъпало. Не беше много лесно с противогаз и не виждаше много добре точно пред себе си.