Освен това през последните няколко дни като че ли имаше проблеми с равновесието. Все още го тресеше въпреки лекарствата, които пиеше, а ръката му, изглежда, не зарастваше. Да сложи противогаза беше сериозно решение. Харесваше му мисълта да изплаши кучката. Но най-много му харесваше идеята, че когато намерят трета жертва с противогаз, старши детектив Грейс ще изглежда като глупак, защото ще стане ясно, че е затворил не когото трябва.
Това му харесваше особено много.
Всъщност противогазът беше майсторски щрих! За това трябваше да благодари на Брайън… беше намерил един случайно в шкафа до леглото на Бишоп, когато търсеше играчки да развлича Кати.
Това беше единственото нещо в целия му живот, за което трябваше да благодари на брат си.
Клео затръшна вратата на стаята, дишайки тежко. Почти в сляпа паника сграбчи една дървена викторианска ракла и я завлече да затисне вратата. После се хвърли към голямото легло, хвана го за единия крак и се опита да го изтегли. Но то не помръдваше. Опита отново. Не мърдаше. „Хайде, копеле, помръдни!“ Погледът й заскача из стаята какво друго да използва като барикада. Завлече малката си черна лакирана дървена тоалетка, после един стол, който залости между тоалетката и леглото. Не беше блестящо, но поне щеше да издържи, докато тя се обадеше на Рой или може би на 999.
Да, първо на 999, после на Рой.
Но когато натисна бутона да активира телефона, изскимтя от ужас. Линията беше глуха.
А металната дръжка на вратата се завъртя. Бавно. Невероятно бавно. Като че ли гледаше стопиран видео кадър бавно да се придвижва напред.
После се чу силно БУМ-БУМ-БУМ, като че ли риташе вратата или пък я удряше с чука. Сърцето й се сви от ужас. Вратата поддаде, съвсем малко. Тя чу звук на разцепващо се дърво и видя за свой ужас, че дървената ракла и столът от тоалетката й бавно се разпадаха.
В отчаяние изтича до прозореца. Беше на третия етаж, но може би щеше да успее да скочи. По-добре, отколкото да остане тук. Поне навън в двора, макар и ранена, щеше да е в безопасност, помисли си тя. После отново се разтресе от страх.
Прозорецът беше заключен и ключът липсваше.
Тя се огледа, обезумяла, за нещо тежко, плъзна поглед по шишенцата, лака за коса, обущата. Какво? Какво? О, Господи, какво?
До леглото й имаше метална лампа за четене. Тя я хвана за горната част и халоса с плоската кръгла основа прозореца. Основата отскочи.
Долу видя свой съсед, млад мъж, с който от време на време разменяше любезности, да изкарва велосипеда си през двора, погълнат в разговор по мобилния си телефон. Той вдигна очи, като че ли да види откъде идваше блъскането. Тя диво замаха с ръце. Той й отвърна с бодро махване, а после, продължавайки разговора си, тръгна с велосипеда към портите.
Зад себе си чу ново БУМ-БУМ-БУМ.
И отново се пръснаха трески.
116
Брансън намери малка сребриста „Нокия“ с ваучерно зареждане, скрита под матрака на Норман Джекс, и я занесе на Грейс, който гледаше тревожно часовника си. Вече беше почти девет вечерта и той все повече се безпокоеше за Клео, останала сама в къщата си въпреки относителната сигурност на портите на комплекса.
— Сложи го в плик — каза той разсеяно, като си помисли, че трябва да изпрати патрулна кола да провери как е Клео.
Беше минал около три четвърти час, откакто Ник Никол се обади в залата за произшествия, като помоли да напишат заповед за претърсване на гаражите на Норман Джекс и да я занесат на същия магистрат, който беше подписал първата за тук. Трябваше им не повече от десет минути да напишат проклетото нещо, петнайсет минути да идат до дома на магистрата и после следваха десет секунди формално подписване. Като прибави още петнайсет минути, за да стигнат дотук. Добре де, знаеше че в нетърпението си не отчиташе никакви забавяния, задръствания, каквото и да било, но не го беше грижа. Страхуваше се за Клео. Един злодей беше на свобода. Човекът, когото смяташе, че е тикнал на сигурно място в затвора в Луис.
Човек, извършил смразяваща кръвта гавра с една жена, каквато Грейс не беше виждал досега.
ЗАЩОТО Я ОБИЧАШ.
Точно когато Брансън затваряше плика, той изведнъж се сети за предположенията, изказани от Норман Потинг, за мобилния телефон.
— Всъщност почакай, Глен. Дай да го видя.
Съгласно последните инструкции всички конфискувани телефони трябваше веднага да се предадат, без да се пипат, на телекомуникационния отдел в Съсекс Хаус. В момента обаче нямаше време да се мисли за такива нововъведения, изфабрикувани от някой идиот, който никога през живота си не беше стъпвал в реалния свят.